Втора копродукция на Ран Босилек – М.Вешим

Драги ми Смехурко,

Да знаеш оня ден какво чудо стана с баба Корнеляна – свика ни на пленум, тъй била решила, ум в главата да ни поналива.

В залата се сбрахме по-видни другари, имаше млади, имаше и стари. Отпреде ни излезе баба Корнеляна, облечена в най-скъпа премяна. Знаеш я и ти, тя от тоалети не иска да пести. Пък и отскоро имаме си телевизия, която излъчва най-вече бабината визия.

Огледа ни баба и рече:

– Славни позитанци, за да не паднем на евровота като шепа спартанци, трябва ни плашило! Навремето в родната ми Мизия плашилото бе с важна мисия – по полето да плаши гаргите наши. Страхът лозето пази, днес на избирателя плах също трябва му страх!

Щом баба това издума, нейните хора от вестника „Дума” внесоха в залата манекен-кукла, с перука – прическа на букла. Нагласена, облечена в шарения, също като в циганска носия. (Питах после моите другари кой дрехите е шил, научих, че е „Жени стил”. Ти я знаеш, няма лошо, туй внучката е на бай Тошо.)

Само че в залата не разбрахме: тоз манекен булка ли е или пък ерген? Перуката женска, сакото на мъж, роклята цветна, а в раиран тон – и панталон. Сякаш е клоун или пък гей, не мислє, че намеквам за Сергей.

Баба Корни ни каза:

– Другари, тоз манекен, ако е гол, ще е от третия пол! Казва се Джендър. Това е нашто плашило, то всичко българско, драго и мило направо би го затрило!

Другарят Позитанчо-Данчо от първия ред, дето малко с главата не е наред, взе, че й рече:

– Бабо, само избирател-кретен ще повярва, че тоз макенен – Тя, Той или в среден род То, ще затрие нашето общество! Тоз Джендър ще го вземат за Джангър – тъй по нашия край викат, когато без ум вдига се много шум!

По-добре да бе си мълчал.

Баба Корни много се ядоса, щеше по главата с длан да го халоса. Хем се разфуча, хем се развика, а квесторът хвана Данчо, от залата го изтика.

След него баба не спира да вика:

– Вън от партията ми всеки, дето родното и мило не защитава от Джендър-плашило!

Снишихме се по местата, драги ми Смехурко, и заради собствената си превенция, гласувахме против Истанбулската конвенция.

Тъй пленумът свърши, тръгнахме по здраво, по живо, а след нас остана да стърчи онова Джендър-плашило.

На сутринта пред „Позитано” гледаме чудо – мало и голямо смей се като лудо!

Вместо старото плашило, ново се явило – баба Корни, обута в жокейски панталон, вятър вей я на бял кон! Снимката є в цял ръст, разлепена е околовръст – удивителна картинка мила, на нея не личи коя е кон и кой – кобила!

Тъй винаги е било: който вдига плашило за страх, сам става за смях!

Драги ми Смехурко, знам, че си герой, ти от Джендър се не бой!

Твой приятел вечен

Весел Позитанец