fbpx
От категория: Каква стана тя

ПАТРИОТИ БЕЗ МЯРКА

Неотдавна в Охрид бе открит Български културен клуб, наречен „Цар Борис Трети”. Откриването не мина гладко – напротив, македонски демонстранти от опозиционната ВМРО ДПМНЕ и от проруската партия “Левица” се събраха на протестен митинг и замеряха сградата на клуба с яйца и домати.

Няколко дни след откриването му клубът бе нападнат, бе счупена вратата му и табелата с името.

Нападението напомня на онова, което се случи преди няколко месеца срещу Български културен клуб в Битоля, който пък носеше името „Иван Михайлов”. Там клубът бе подпален, извършителят, македонски чалга-певец, по-късно бе заловен и осъден условно.

И двете посегателства срещу културни средища са несъвместими с идеята да се развиват отношенията между двете ни страни, както и със стремежа на Република Северна Македония да стане част от ЕС. За което България, макар и трудно, даде своята подкрепа.

Но да си махнем патриотичните очила и да погледнем на инцидентите и от македонската гледна точка.

Трябваше ли клубове, които ще укрепват културните връзки между двете съседни страни, да носят имената на политици? Не можеше ли да се предположи, че имената на цар Борис Трети и на Ванче Михайлов няма да се посрещнат с одобрение от македонската общественост? Не действат ли провокативно? За нас, българите, цар Борис може да е обединител, но за македонците е окупатор. А  Иван Михайлов, ако у нас се смята за патриот, там се свързва с поредица от убийства и терор.

Ако действително нашата държава иска да развива културни връзки и да открива културни клубове в Северна Македония, защо не ги кръщава на поети и писатели? Имената на  Пею Яворов и Димитър Талев едва ли ще предизвикат недоволство. Едва ли към тях ще полетят яйца и домати, едва ли ще ги палят и секат с брадви…

И двата клуба – и в Битоля, и в Охрид – бяха подпомогнати  финансово от д-р Милен Врабевски. Същият благодетел и филантроп, на когото дължим паметника на цар Самуил в центъра на София, оная статуя, която впечатли не с художествени достойнства, а  със светещите си очи. Очи, които отдавна са угаснали, сякаш да докажат, че не се пали онуй, що свети с фалшив блясък.

Хубаво е, че д-р Врабевски не жали от средствата си за патриотични каузи, но още по-добре ще е, ако в каузите му има нужното количество мярка. И повече идеи за бъдещето, отколкото за миналото.

Михал Мишковед

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

Абонамент`2023

Остават броени дни до края на абонаментната кампания - имате възможност да направите абонамент за "Стършел" във всички пощенски станции, в редакцията на вестника или онлайн само до 15 декември! Всички подробности можете да намерите на https://www.starshel.bg/abonament/  Не чакайте последния момент, за да не изпуснете влака!

Продължете

Орден с име на салам

З-з-знак ни дадоха от президенството – наградиха с най-високия орден „Стара планина” не кого да е, а мултака Николай Вълканов, дясна ръка на баш-мултака Илия Павлов, застрелян от неизвестен извършител. И от най-високото място в държавата ни казаха в прав текст: ДС пак е тук и пак ви управлява! Ето какво пише в Уикипедия за  групировката Мултигруп:  „През 90-те години на...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име