fbpx

ТЪЩАТА КАТО АВТОМИВКА

Тъщата върви по мене от две седмици и постоянно ми повтаря, че колата ми е за автомивка. Мръсна, та мръсна била. Хубаво, обиколих Кюстендил и установих, че с последните промени в конституцията са ги забранили и сега не работи нито една автомивка.

Тъщата обаче вика: „Остави колата на мен, аз ще я измия“. Хвърлих є ключовете, качих се в апартамента и си легнах за следобедния бютислийп. Следобед ставам към 19 ч. и реших да погледна през прозореца измитата си кола. Обаче кола няма. Из целия паркинг като аптекарски шишета са подредени части от колата ми. В дясната половина ходовата част, в средата -двигателят, буталата, цилиндри, ремъци, филтри, акумулатор и в лявата част купето, прозорците, седалки, кори. Прозорците ги беше извадила с фирма „Кобра“, били се запънали на рамката, не могла сама да ги отлепи. Слезнах на паркинга и се хванах за главата. А тъщата доволна:

– Готова е, всичко съм светнала. Моторът беше целият в масло, как е вървяла тая кола, не знам. Антифризът беше на минимум. Катализаторът едва го изчистих с телчето за чиниите. Малко зор видях с буталата на двигателя, докато ги издърпам. Фреонът в климатика е за допълване и редуцир-вентилът на газовата уредба също. Да изкара най-много 5-6 хиляди километра. Не повече.

Хвърли ми едно парцалче и гъбичка за чинии и отиде да си прави нейния бютислийп.

Нямах друг избор – звъннах на едно приятелче в Обеля колко ще струва сглобяването.

– Масов проблем, братче – вика оня- сега тъщите са във вихъра си, разглобяват наляво и надясно след затварянето на автомивките. Частите ги пращаме в Германия. 12 хиляди евро сглобяване и 3 хиляди евро транспорт.

– Ама това е голф тройка, не струва толкова. – мънкам аз.

– Това е положението, братче. Къде барне тъща… така става.

Не ми остана друго – набрах друго приятелче.

– Сашо, каруцата свободна ли е да направим два курса до автоморгата?

Останах без кола, а тъщата замина за рали “Дакар”, в отбора на Рено. Мотае се около конструкторите с един ключ осемнайсетка. Може да я видите по телевизията. Боядиса си косата в цвят пушен лешник и юрка новобранците.

Калин Василев

Още от "Стършел"

ШАРЕНО ХВЪРЧИЛО

Чух го случайно. Пътувах с автобуса към центъра на града, за да изпия една бира в барчето на университета. Събирахме се там поети, критици и обикновени литературни навлеци – все хора, изкушени от тънкостите на художественото слово. Една спирка преди до сляза, натрапчив рефрен се измуши от радиото на шофьора и задълба в главата ми като бургия: Шарено хвърчило тича по...

Продължете

ДИНО БУДЗАТИ (1906 – 1972)

МОТОРНАТА ЧУМА  Една септемврийска сутрин в гараж Ириде на улица Мендоса - бях там случайно - влезе сива кола с екзотична марка и необичайна форма, с чужбински табели, каквито не бяхме виждали друг път. Собственикът, аз, старият главен монтьор Челада, мой близък приятел, и другите служители - всички бяхме в офиса. А през остъклената му стена халето за паркиране се виждаше...

Продължете

ТЕЖКО!

Барман, тежко, уиски дай!... Никой не ми обръща внимание! Каквото и да направя - нищо! Понякога се чудя дали съществувам! Още докато бях нов в занаята, забелязах, че не ме търсят. Отначало се радвах, защото така се работи спокойно, като чиновник бях - отивам в апартамента, опразвам го и си тръгвам без никакви притеснения. Добре, ама започнах да се чудя защо...

Продължете

ВТОРИЯТ ВЕЛИКДЕН

„Българският Великден” – да припомним какво беше това. На 3-ти април 1860 г. на служба в църквата „Св.Стефан” в Истан­бул българският митрополит Иларион Макариополски не произнася името на вселенския гръцки патриарх. Това означава, че не признава властта му и така провъзгласява българската църква за независима. Сега, 163 години по-късно,  изгонването на трима руски свещеници за шпионаж може също да мине за...

Продължете

Прочетете новия "Стършел"!

Подаръци "Стършел"