Ако се замислим по-задълбочено, първият закон за защита на личните данни е измислен още преди време от цар Траян. Сещате се – онзи, който имал кози уши, та се налагало малко да реже главите на тия, които ги видят.

По онова време не е имало европейско законодателство, но царят вече далновидно бил предвидил, че според него лична данна ще е всяко нещо, „което позволява да бъде идентифицирано конкретно лице”. Е – даже и днес хората с кози уши не се прескачат като бълхи, така че със сигурност идентификацията не е била трудна – само от едното споменаване на ушите древните сигурно са се ухилвали като сцепени тикви.

По онова време не е имало медии, затова царят не предвидил нищо за озаптяването им, но хилядолетия по-късно вече сме много по-напреднали – всяка година си приемаме по една поправка към законите така, че ушите ни да остават защитени от посегателства.

След вече гласуваните промени можем да спим спокойно – никоя медия не може да се добере до данните ни без комисията, назначена специално, за да ни ги брани, да я ошамари. Шамарите  започват от половин заплата на висш държавен чиновник – 5000 лева, но в особено тежки случаи може да стигне и до двайсет милиона. Евро, разбира се, защото сме европейска държава, а шамарът е предостатъчен, за да лопне кепенците всяка медия.

Друг път да знае с кого се захваща!

Да поясним – ако във вестника пише, че Пенчо Еди-кой-си е гушнал отнякъде някакви парици, въпросният Еди-кой-си вместо да отиде в съда, за да даде клеветника под съд, ще може съвсем безплатно да се оплаче на комисията за личните данни и тя да одруса медията по своя преценка. Не на око, разбира се, а като вземе предвид десетте критерия, записани в закона – като започне от „естеството на личните данни”, мине през преценка на „влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния субект на данни и неговото добро име” и се свърши с „други обстоятелства, относими към конкретния случай”.

Какви ще са другите обстоятелства – предстои да се разбере. Казаха ни – пишат се.

А председателят на комисията, чието име не бива да се споменава, защото уважаваме и пазим личните му данни, заяви в интервю, че въпросните десет точки, според които вече ще се упражнява журналистическата професия, „ще послужат и за развитие на обучението на разследващите журналисти във факултетите по журналистика”.

Правилно – нека още от университета се учат какво у нас може и е позволено да се пише и какво – не! Аман от самоинициативи и безотговорни своеволия!

След като прочетохме внимателно всичките десет текста в закона, регламентиращи доброто и правилно поведение на медиите, бихме искали да дадем на комисията следния казус за обсъждане – излязлата в деня на гласуването на закона информация под заглавие „Секси кечистка остана без гащи по време на мач” – е ли нарушение на Закона за защита на личните данни или като напротив?

От една страна – съдържанието на гащите си е нещо съвсем лично, но от друга – не винаги  позволява да бъде идентифицирано конкретното лице!

А?

Че цар Траян е имал кози уши вече знаем всички, това си е безспорен и документиран факт.

Питането е друго – дали между тях е имало нещо?

Румен Белчев