fbpx
От категория: Разкази за всеки ден

ФОТОГРАФИЯ ОТ ОТВЪДНОТО

Г–жа Рената дьо ла Кур още се мислеше за привлекателна блондинка, макар и в 80–те години на думата. Довереният є козметик след всеки сеанс я убеждаваше, че никой не би є дал повече от 75. Но вътре в себе си госпожата чудесно знаеше колко много вода е изтекла под мостовете на Сона от  щастливото време, когато младата девойка заблестя в хора на местния музикален театър и бързо стана всеобща любимка на публиката. До такава степен, че един от най–пламенните почитатели на нейния талант неочаквано нахлу в гримьорната с огромен букет червени рози и без да го е грижа за общественото мнение, направо сложи сърцето си в краката є с думите : „Умолявам Ви, станете моя жена!“

Изборът да остане ли Рени Дюпон или да се превъплъти в г–жа дьо ла Кур като толкова много жени, изправяни пред подобен изкусителен избор, хористката направи бързо. Освен това женихът беше вече на онази почтена  възраст, в която младата жена в леглото му е точно толкова необходима, колкото колекцията от японски нецуке над камината.

Затова пък венчавката в местната църква беше величествена! Звуците на органа разстилаха над струпаното множество божествените си трели, а от щастливите младоженци струеше взаимно щастие.

За жалост Бог не одари брачното им ложе  с наследници, затова десетина години по–късно, когато прелестната в своя пълен траур вдовица крачеше след катафалката, тя се оказа и едничък наследник на едно твърде прилично състояние.

Доброволна затворничка на своята неутешимост, в рамките на силите си, разбира се, г–жа Рената категорично пресичаше всички дори бегли намеци за второ венчило. Но прибра при себе си по–младата си сестра Марион, която така є не не бе случила в брака.

Дните на двете сестри се нижеха в сговор и равноправие. Но в последно време един коварен червей гризеше сърцето є.

– Като  си помисля само колко величествено, колко достойно изглеждаше в ковчега моят непрежалим Анри – сподели веднъж тя със сестра си.– На какво ли ще заприличам аз в този ден пред всички, които ме обичаха?!

–Защо тогава сами да не се погрижим за пътя ни към отвъдното?–възкликна Марион.

Двете сестри се задействаха.

В семейната гробница поставиха плоча от черен мрамор с гравирани позлатени букви с името и рождената дата на вдовицата. За последната цифра – когато му дойде времето!На Марион купиха скромен гроб в съседство, разбира се, но също с готова плоча.

Сега оставаше най–важното – мизансценът! След дълги консултации двете кандидатки за отвъдното се спряха на един ковчег от палисандър. Дръжките и обковът – от полиран бронз, но на капака ангелчето, сплело ръце за молитва, беше все пак позлатено.

След като му се възхищаваха като момиченца на първата си спяща кукла, двете сестри отидоха да изберат собственоръчно цветята! Рози, гладиоли, калии, но само бели!

За големия ден г–жата стоя доста по–дълго при козметика и фризьорката си, но се върна направо неузнаваема. Беше събота.

Неделя след службата двете сестри се заловиха за работа. Нормално те от години не похващаха нищо в деня, отдаден на Бога, но това задължение им се струваше като истинско свещенодействие.

От мебелите в хола оставиха само столовете, подредени край стената. В средата изящният ковчег царстваше като на сцена. После Рената, охкайки, легна в него, а Марион грижливо и с любов аранжира белите рози около тялото на “покойницата”. Запали двата големи свещника от ляво и  от дясно до главата  и  отстъпи две крачки, за да се наслади на творбата си. Всичко беше  бе–зуп–реч–но!

–Хайде, звъни на онзи  фотограф! Поръчала съм му да чака – нареди госпожата.

Фогографът, мъж над средната възраст, но много жизнен и видимо с голям опит, дойде бързо. Влезе, поздрави смирено, прекръсти се и като изрече тихо дежурното: “Бог да я прости“, започна да разполага техниката си. По един прожектор с цветен филтър от двете страни на ковчега. Трети, бял, отзад, обърнат нагоре за фон. Даже се качи на малка стълбичка, „за да обхване обекта в едър план“, и започна да щрака. Марион стоеше със скръстени ръце и не отронваше нито дума – поведение, съвсем разбираемо при такава тежка загуба!.

– Госпожо – обърна се към нея фотографът, след като засне ковчега от всички ъгли – аз мисля, че стана добре. Приключих.

Тогава от ковчега се чу ясен и дрезгав глас.

–Merde ! Най–сетне! Марион, дай ръка да стана, че лумбагото ме скова на тези дъски. А уж били тапицирани!

Цветята се размърдаха от рязкото движение на нетърпелива ръка и “мъртвата” се надигна с пъшкане в ръцете на сестра си. “Мerde” – възклина пак тя, този път към уболата я роза.

Зад тях нещо тежко се строполи на пода. Блъсна се в запаления свещник. Той пък се наклони наляво, пламъкът близна дантелите на покрова. Настъпи паника! Докато угасят с подръчни средства  мини пожара, никой не погледна къде е фотографът. Когато огнената „стихия“ бе овладяна, го потърсиха с очи на стълбичката му. Уви, намериха го на пода, но беше твърде късно.

Дошлият лекар от Бърза помощ установи кратко: „Смърт вследствие на сърдечен  инфаркт.“

Неотдавна срещнах адвокатката на семейството му. Съдът още не се беше произнесъл по делото.

Жан Соломонов

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

ВЕЖДИЧКА ИГРАЕ НА ЖМИЧКА

Както знаем, скулпторът Вежди Рашидов, когото наричаме любовно Веждичка, е председател на Народното събрание. Знаем също, че е депутат от партия ГЕРБ и вече четири мандати е верен неин войник. Но ролята му днес се промени - стана парламентарен шеф и като такъв трябва да показва надпартийност, неутралност, не бива да бъде червен, син, жълт или лилав, нали вече не принадлежи...

Продължете

СЪРАТНИКЪТ

Не знам дали съм самотна, или просто ми се пие без  повод. Да, самотна съм. Ето защо обръщам още една чаша Бейлиз – шоколадов ликьор. А защо съм самотна? Мъжът ми има любима, да не използвам грозната дума, която властва в жълтите издания - но това не е повод за самота – с нея са съратници вече четири години. Не зная...

Продължете

Отново в играта!

З-замириса на избори и настана оживление в партийните редици. Една партия, безславно ударила политическото дъно, сега разчита на новия шанс. Формацията Има такъв народ  почна да си въобразява, че тя още нещо значи и  ще се намери отново такъв  народ, който пак да гласува за нея. Издъненият Слави и неговите пишман политикани сега са измислили нов ход за връщане в играта...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име