fbpx
От категория: Разкази за всеки ден

ДЗЪН ПРЕДАНИЕ

Било по време на династиите Тошогава и Бокошо, когато се нароили всевъзможни школи.

Драганов искал да стане ученик на учителя Кръстев, който проповядвал под редутския кедър. Но мястото било заето от мутанта Крум.

И що да стори без наставник – сам се превърнал в такъв. Заживял в каравана в очакване на нирвана.  И учението му било дзЪн. Когато медитирал, умът му бил в състояние на пълен покой и пространството в черепа му било пусто. Незнайно как и откъде се чувал звън: дзЪн! Драганов решавал, че е време за хранене, и изваждал от гънките на робата си своята паничка. Но вместо ориз там тупвал по някой отговор на незададен въпрос. Драганов, като човек, живял в материална и духовна оскъдица, не изхвърлял нищо. Той събирал тези слова, сушал ги на слънце и ги затварял в буркани – да се намират.

Неговият авторитет растял или спадал ведно с нивото на река Дунав. Веднъж дошъл един последовател. Драганов го огледал и примижал: „Не ставаш за последовател, дори и за следовател – нито те бива да сееш въпроси, нито да жънеш отговори. Иди да ръководиш държавата.”

Довтасал друг чукундур и поискал от учителя да му прочете една сутра. Онзи му рекъл:„Съзерцавай дълго как расте изкуствената трева и ще нагазиш в зеления си период.” И добавил: „С този сурат не си баш за сутри.” И още рекъл му: „Ако те споходи мисъл, пропъди я незабавно – да не ти навреди.”

За дзЪн се заговорило сред уличните музиканти и сред антикварите. Дори контрольорите по транспорта седели по спирките и четели дзЪн коани. А един прекъснал студент от библиотечния институт взел да записва някои от съжденията Драганови и да ги лепи по осветителните стълбове:

„Истинността на учението ми не се доказва, тя подлежи единствено на съмнение”.

„Не губи време в оспорване на божествената преценка за теб самия. Тя, колкото и да не ти се вярва, е справедлива.”

„Почувстваш ли се внезапно умен и талантлив, не посягай към писалката, а хвани метлата.”

„Ако си разменил обложките на  книгите, не вярвай на съдържанието им.”

Славата на учителя стигнала чак до Сточна гара. Дошъл един железничар да пие от извора. Драганов му поднесъл чаша чешмяна вода. Железничарят се намръщил и казал: „Чувал съм от един колега от гара Подуяне, че учителят Кръстев черпел с чай с гроздова…”

Драганов най-сетне бил осенен от просветление.

ЧИЧИН

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

ДА ЖИВЕЕ ХЕПИЕНДЪТ!

Сашко е намерен! Извънредни емисии и повсеместна народна радост. Девет дни телевизионните новини започваха, а често и свършваха със сводки по издирването на изчезналия петокласник. След дълго чакания хепиенд социалните мрежи се напълниха със стария футболен възглас: „Господ е българин!”. Каква е истината за изгубването на детето, едва ли някога ще стане ясно, и не това е най-важното. За последните 20...

Продължете

мИСТЕРИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЛАСОВЕ

Хакерите са за това – да бърникат из интернет пространството, да блокират сайтове, които не им харесват, и да объркват кореспонденцията между институциите. Преди дни в редакционната поща попадна проектът за изборен кодекс на една от парламентарно представените партии, изпратен до почти коалиционните є партньори. Тъй като никой няма време и търпение да изчете всичките сто и деветдесет страници, ние сме...

Продължете

Йожен ЙОНЕСКО (1909 – 1994)

МОМИЧЕ ЗА ЖЕНЕНЕ Пиеса в едно действие Госпожата носи шапка с изкуствени цветя, закрепена с голяма игла, държи чанта, облечена е в дълга рокля и виолетов жакет. Господинът е в редингот, с черна вратовръзка, дантелени маншети, има бяла брада. Двамата са седнали на пейка в парка. ГОСПОЖАТА: Мога да ви кажа, че моята дъщеря завърши учението си с отлични оценки. ГОСПОДИНЪТ:...

Продължете

СЛЕД КАТО МЕ ПРОБИХА

Когато ме пробиха някъде, миг преди да отворя единственото си око към света, потръпнах от ужас! Настина беше потресаващо. Да, уви. Най-злокобните ми съмнения се оправдаха. Бяха ме издълбали в някакъв си кавал-провинциа­лист! В един български селянин! Къде бе гледал баща ми, свределът, произведен в бляскавата немска провинция Северен Рейн - Вестфалия! Къде се бе отнесла майка ми, острата пила, която...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име