Било по време на династиите Тошогава и Бокошо, когато се нароили всевъзможни школи.

Драганов искал да стане ученик на учителя Кръстев, който проповядвал под редутския кедър. Но мястото било заето от мутанта Крум.

И що да стори без наставник – сам се превърнал в такъв. Заживял в каравана в очакване на нирвана.  И учението му било дзЪн. Когато медитирал, умът му бил в състояние на пълен покой и пространството в черепа му било пусто. Незнайно как и откъде се чувал звън: дзЪн! Драганов решавал, че е време за хранене, и изваждал от гънките на робата си своята паничка. Но вместо ориз там тупвал по някой отговор на незададен въпрос. Драганов, като човек, живял в материална и духовна оскъдица, не изхвърлял нищо. Той събирал тези слова, сушал ги на слънце и ги затварял в буркани – да се намират.

Неговият авторитет растял или спадал ведно с нивото на река Дунав. Веднъж дошъл един последовател. Драганов го огледал и примижал: „Не ставаш за последовател, дори и за следовател – нито те бива да сееш въпроси, нито да жънеш отговори. Иди да ръководиш държавата.”

Довтасал друг чукундур и поискал от учителя да му прочете една сутра. Онзи му рекъл:„Съзерцавай дълго как расте изкуствената трева и ще нагазиш в зеления си период.” И добавил: „С този сурат не си баш за сутри.” И още рекъл му: „Ако те споходи мисъл, пропъди я незабавно – да не ти навреди.”

За дзЪн се заговорило сред уличните музиканти и сред антикварите. Дори контрольорите по транспорта седели по спирките и четели дзЪн коани. А един прекъснал студент от библиотечния институт взел да записва някои от съжденията Драганови и да ги лепи по осветителните стълбове:

„Истинността на учението ми не се доказва, тя подлежи единствено на съмнение”.

„Не губи време в оспорване на божествената преценка за теб самия. Тя, колкото и да не ти се вярва, е справедлива.”

„Почувстваш ли се внезапно умен и талантлив, не посягай към писалката, а хвани метлата.”

„Ако си разменил обложките на  книгите, не вярвай на съдържанието им.”

Славата на учителя стигнала чак до Сточна гара. Дошъл един железничар да пие от извора. Драганов му поднесъл чаша чешмяна вода. Железничарят се намръщил и казал: „Чувал съм от един колега от гара Подуяне, че учителят Кръстев черпел с чай с гроздова…”

Драганов най-сетне бил осенен от просветление.

ЧИЧИН