Дий, воле, дий!
Почна се пак голямата демагогия. Комисията за защита на конкуренцията щяла да разглежда дали имало картел при продажбата на горива. Това вече сме го гледали и знаем как ще протече и завърши. Виновниците отново ще се търсят сред бензиностанциите, въпреки че те купуват горивата от един-единствен производител. Нека опростим примера, за да стане ясен.
Ако в града ви има само един хлебозавод, от който зареждат всички, дали ще има разлика в цената на хляба? Най-много няколко стотинки надолу в големите магазини, за сметка на оборота. Ако същият хлебозавод го продава в съседния окръг, самунът естествено ще бъде по-скъп заради транспорта.
Сега забравете за хляба и го заместете с думичката „горива”. Същото е. Някой, който от глупост или алчност се е поувлякъл, ще бъде нарочен за спекулант, а всички останали солидарно ще са обвинени в картелно споразумение. И КЗК доволна, че пак е метнала населението, и правителството доволно, че е успокоило страстите, без да засегне същността на проблема. А думата „монопол”, дори без уточнението „злоупотреба с монополно положение” само веднъж срамежливо бе спомената преди няколко години и напълно отпадна като мръсна дума от речника на комисията.
Всеки човек ще се запита дали не може да се подобри ситуацията чрез внос. О, късно е за такъв въпрос. Отдавна е помислено и е решено в полза на производителя. Според закона ако внесеш гориво, трябва да отделиш пропорционална част от него за така наречените 90-дневни запаси. Добре, загробваш една добра сума за известно време, но това количество трябва да се съхранява някъде. И то не къде да е, а в специализирани и одобрени от държавата складове. А те са пак при производителя. Трябва да го помолиш да съхранява това гориво, като му плащаш определена от него месечна такса. Може да откаже, разбира се, и ти ще бъдеш така санкциониран, че
ще ти мирише на нафта цял живот.
В европейските страни има възможност да съхраняваш произведеното или внесено гориво в друга страна. Мартин Димитров цяла година се бори това да бъде позволено и у нас. Много наивно бе да си помисли, че може да откъсне дори трошичка от комата на производителя.
Е добре, нека допуснем, че се приеме в складове на производителя да се съхранява част от внесеното гориво. Това съвсем не решава проблема на клетия вносител: къде ще го разтоварва и как ще го експедира за страната. А освен това още на границата при вноса той трябва да заплати целия дължим акциз и ДДС предварително, ако няма данъчен склад.
И все пак намират се упорити хора. И на тях им намериха преди няколко месеца цаката. Услужливи лобисти внесоха в парламента и гласуваха закона за така наречените търговци на дребно, с който им показаха директен червен картон. Малки бензиностанции трябва да внесат обезпечения от милиони, да плащат предварително таксите и други дивотии, които дори и реви-зорски мозък с голям зор е измислил.
Сега вече цялата конкуренция е разчистена. Окончателно. Но фалшивите приказки за либерализиран пазар и оперирането на многобройни чужди фирми продължават. Дават ни пример с международната компания ШЕЛ. А премълчаната истина е, че тя не само няма никакви резервоари в България, за да внася и съхранява нефтопродукти, а няма дори и един варел и затова купува абсолютно всичко само от тукашния производител. Най-голямата българска верига „Петрол” – също, независимо че имаше над осемдесет бази в цялата страна, но затвори почти всички. Само ОМV, Еко и две скромни български фирми около София и в Русе внасят по малко и рядко от съседни страни.
Вярно, нефтът поскъпна и горивата ще следват тази международна тенденция, но ако котировките му се увеличат с няколко процента,
не може и горивата да скочат със същия процент,
тъй като стойността на суровината е около 50 на сто от себестойността на продукцията, а включеният допълнително в крайната цена акциз е постоянен.
И истинският въпрос, който се завоалира и изкуствено се измества, е не защо са високи цените на бензина и дизела у нас, а защо са ТОЛКОВА високи! И то при най-ниския акциз в Европа. И защо цената на горивата сега при котировка на нефта от 70 долара за барел е толкова, колкото беше при пика на котировките от около 100 долара преди няколко години И защо производствената цена (без акциза и ДДС) е сред най-високите в Европа. Но кой може да се похвали тук, че е видял ценообразуването на нефтопродуктите!
Нека не бъдем критични към производителя и да сме предпазливи, за да не го разсърдим, че ще стане по-лошо. Той вече дълги години работи на загуба според отчетите си и внесеният в държавната хазна данък върху печалбата му е колкото на затворената тухларна в село Оризаре. А рекламираните милиарди от акциза и ДДС не се плащат от производителя, а от потребителя.
И докато изчакваме решението на КЗК, по медиите, най-вече обществените, ще изпълзи истинският картел. Онзи, в който са всичките „експерти” – лобисти, купени или продадени журналисти, тежко зависими политици и специалисти по всичко, казионни асоциации и институции, за да не ни позволят да видим истинската причина за проблема.
То че малко си е преувеличена мъдростта на народа е факт, ама не може съвсем да го вземате за мезе.
Иван САРИЕВ
