Ганчо Краев (1909 – 1977)
Театралната сцена е моя съдба, но съм пренебрегнат. Дават ми се незначителни роли я на слуга, я на файтонджия, за да подчертавам другите актьори, а аз си оставам в сянка. Още не съм играл главна роля, макар че косата ми вече доби цвят на врабешка перушина. Да, защото не съм жена. Мими е щатна в театъра от три години и вече издруса три главни роли. В предстоящия сезон е включена в трагедията „Хамлет“. Постановката є трябвало да възвърне авторитета на театъра ни. Дори стана въпрос да се разпределят ролите.
– Дайте ми – рекох, – да играя Хамлет бе, другарю режисьор! Стига сте ми пречили в кариерата.
– Не става – рече, – това е трагедия. Хамлет е деликатен тип, ти ще го направиш смешен и ще ни провалиш спектакъла. Дебел си.
– Тук има нещо гнило в Дания. Ами ако се подложа на отслабване?
– Така – да, но трябва да смъкнеш най-малко двайсетина кила.
– Нямам нищо против.
– Но имай предвид, че след месец и половина започваме репетициите.
– Ура-аа! Вземам си неплатен отпуск за кондициониране. Ех, най-после ще докажа на публиката кой съм аз!
Хвърлих си шапката до тавана и с космическа скорост изтичах до дирекцията да подам заявлението. Героят ми допада, в него ще се изявя напълно и ще направя фурор. Има да ме бисират! Ех, веднъж да направя име… Славата е основен капитал за актьора.
Искрено казано, като се прибрах в къщи, само-анализирах се и открих, че желанието ми не е само за славата, а за да бъда и партньор на Мими в ролята є на Офелия. Тя ме гледа надменно, а всъщност сме от един творчески ранг. Но нали е млада и красива… „О, слабост, твоето име е жена!“ (и се казва Мими). Сигурен съм, че не само ще є импонирам с осанката си, но и ще я засенча. Стига са ме имали за самодеец. Ролята на Хамлет е моето хоби, само дано успея да отслабна физически, да стана „деликатен“. Целта е да махна двайсетина кила от живото си тегло. Цел ясна и свише благородна. Мелпомена, значи, иска от мен двайсет кила мас и аз с готовност ще є ги отдам.
Първо на първо отидох да се консултирам с лекар – мой съученик от гимназията. Казах му как стои работата, че това ще е от полза за народа и че разчитам само на него. Той помълча, занима глава и се произнесе:
– Приятел си ми, ще ти услужа, но трябва да ти кажа, че няма да бъде лесно. По природа твоят организъм е много здрав и мъчно ще се поддаде на подобно отслабване. Сега: за да дадеш толкова фира, главното е да изгубиш апетита си. В такъв случай пушенето ще ти бъде от голяма полза. Тютюнът е незаменимо средство против яденето. Само че консумиран разумно, а не любителски. Да се пуши настоятелно и системно, като се избягват цигарите с филтър.
– Ох, благодаря, в теб ми е надеждата, докторе.
– Второ, за целта алкохолът също не е за пренебрегване, особено концентратите коняк, водка, мастика и прочее. Не и домашно вино – то може да те провали, пък и аз да бъда изложен като лекар. Боза, мляко, плодови сокове ще избягваш като непълноценни от алкохолна гледна точка. В същия смисъл ще се предпазваш и от витаминозни храни, защото можеш да получиш нежелателни резултати, дори усложнение.
– Много съм ти задължен, докторе! Ти разсея моите съмнения.
– Сега: като идеш в магазина на „Плодове и зеленчуци“, видиш ли зелени плодове и узрели зеленчуци, купувай и яж в изобилие. Вземаш ли кашкавал, внимавай да не ти пробутат балкански, от износния, дето се топи в устата и влече след себе си тежки поражения. Медицинската извара консумирай в неограничени дози, тя на вкус е като дървените трици и ще ти свърши хубава работа. После, сиренето в пробити кутии е с разложени белтъци и причинява съкрушително стомашно разстройство, така необходимо за твоя организъм. Чакай, още има. Сега – за съня: ще спиш само в задимена стая. Отваряш ли прозорците, за твоя сметка е и не отговарям!… Та-ка, ако спазваш горните правила, ще се нормализираш. Желая ти успех!
Платих си за ценните съвети и хукнах към къщи. Срокът е кратък и не бива да протакам. Веднага влязох в режима. За месец и нещо, значи, трябва да стана елегантен а ла принц Датски. В този процес ще си мисля само за Хамлет и ще му гледам портрета. Да бъде или да не бъде!… От мен зависи и ще я бъде.
Веднага купих необходимото количество цигари без филтър. О, славо, ти ще ме осениш само чрез повече никотин! Увенчай с ореола си моята глава!… Взех две кила „Арда“, второ, понеже горчат, имат достатъчно прах и отлично развалят апетита. Още на гладно сърце изпуших една – много трудно ми се видя, но не ми помогна ефикасно, все още си мислех за закуска. Изпуших допълнително още две без прекъсване и едва тогава усетих известно подобрение. Все пак, за да бъда сигурен, съвестно изпих две чаши коняк. Самият коняк се оказа много удачен, тъй като изми устната ми кухина и се вля с горчилката в стомаха ми. Апетитът ми неповратимо изчезна, нямаше никаква опасност да се възвърне. Чиста работа! Така обнадежден изкарах първия ден.
За мое нещастие вечерта ми се дояде и всичките предпазни мерки отидоха на вятъра. Не издържах, дори стигнах дотам, че излязох да вечерям в кварталния ресторант. Моят организъм е просто брутален и непоправим. Хамлет през цялото представление не хапва трошица, дори с една думичка не напомня за своята физика и физиология, а моят дух все към ресторанта напира и ще ме изложи. Поне – рекох си, – да внимавам да не ми пробутат витаминозна храна. Слава богу, кебапчетата бяха вчерашни и подгрети, без капка сок, тъкмо за целта. Малко се страхувах от доматеното пюре, но го разчовърках с вилицата и забелязах, че е достатъчно мухлясало, за да се страхувам от витамин Це. Изобщо, за моя случай този ресторант разполага с пикантни яденета. Недай боже, но имам ли апетит, тук ще идвам без риск за реставрация. Именно тук ще се преродя в Хамлет, дори ще го надмина, Защото свикнах с отровите, добих имунитет.
Десетина дни изкарах по тази система. Мъчно свикнах с цигарите, особено когато ги увеличих количествено, но с воля и постоянство удържах победа. Така си е, емоциите са горивен материал за действието. Отбелязах прогрес – взех да пуша по две цигари наведнъж, за да съкратя срока на кондицията. След това се претеглих – боже мой, спаднал съм едва пет кила! Просто се разочаровах. Дали пък – мисля си, – няма витамини в самите цигари, които да опорочават резултата? Илн пък може би в коняка са се запазили известни ензими и противоотрови? Когато човек няма успех в дадено дело, започва да се съмнява във всичко, става скептик… О-хо, аз вече се доближавам до характера на този дух Хамлет! Давай, Дончо, в същия смисъл, не унивай! Само този е пътят към целта.
Започнах да пуша цигари в двойна доза, като пепелта изтърсвах в самия коняк. Усетих известен напредък, пред очите ми взе да притъмнява и излизах нощем по двора. Дори една нощ ми се привидя сянката на краля върху самия покрив… Идвам в кондиция!
Погледнах се в огледалото – да, съвзел съм се: бледен съм, лицето ми станало длъгнесто, кожата ми добила цвят на пушени гърди. Е, не мога да се оплача.
И така щеше да продължи, ако не стана една случка, която спъна моя растеж. Когато вече видът ми стана още по-изискан, даже под очите ми се явиха въжделените сини петна, дойде ми познат от провинцията. Дошъл човекът, дошъл и добре дошъл, ама защо не дойде сам, ами идва заедно с една дундеста дамаджана, пълна със селско вино, две варени пилета и кошник бяло грозде. Разбрах аз какво ще стане – ще се хързулна по наклонената плоскост на здравословното състояние. Веднага вадя цигарите и – паф, пуф, паф, пуф – гълтам пушека с дълбоко дишане, за да се предвардя от съблазънта.
– Стига си пил тия цигари – рече с укор гостът, – я да си похапнем.
– Виж какво – рекох му, – ще извиняваш, ама по интимни съображения пиле не ям. В тях има соли и витамини.
– Какво разправяш бе, в село, когато някой мъж се завърне от гурбет, жена му вари пиле. За интимна работа само пиле се яде.
Гостът безцеремонно и много сръчно разчекна едното пиле и го посоли с червен пипер.
– Посягай сега!
Не устоях, стомахът ми потрепера и заръфах крилцето като първия човек, без да съобразявам, че яденето е порок. Хамлет яде мръвки! Хамлет, моля ви се, гризка пилешка кълка!… Има да се бия по главата за тази си слабост, има да съжалявам! Два дена се наливах с това забранено селско вино и почти нямах време да си гледам работата в алкохолния смисъл на думата и да пуша, както трябва. Изпуснах му края и отиде, та се не видя.
Пак се изправих пред огледалото и – о, богове, лицето ми светнало, кожата ми се избистрила, а веждите ми лъщят като намазани със зехтин. Пък теглото ми – срам. и позор! – наддал съм кило за два дена.
Изпъдих госта и отидох направо при лекаря, оплаках му се, че живото ми тегло е в опасност, а той ми рече:
– Наистина, зле си, имаш добър вид. Стомахът ти в ред ли е?
– Ох, да, докторе.
– А да ти притъмнява пред очите?
– За жалост, много рядко.
– Лоши предсказания – каза почти отчаян лекарят и пак кима глава. – Съществува опасност да запазиш теглото си. Сега: за да се предотврати това, налага се по необходимост да пиеш коняк с кръчмарско наливно вино в пропорция едно към едно и в доза по една супена паница през час. Никакъв чист въздух! Ще усилиш цигарите по възможния оптимум, като преминеш на „Златна Арда“, понеже в тях има повече активен никотин, който ще ти бъде от полза. Главоболие имащ ли?
– Едва, едва усещам понявга. Просто се срамувам.
– Положението ти е безнадеждно, но има още средства, които са твърде ефикасни: всяка нощ ще посещаваш бара и ще пиеш без мезе до сутринта. Доспи ли ти се – цигари, задремеш ли – пак цигари. Само внимавай да не се умиеш със студена вода или да вземеш вътрешно някакво газирано питие. Те са отрова в случая. Ще пушиш настоятелно, докато идеално се асфалтират дихателните ти пътища. Само така ще наваксаме мъртвите дни за кондицията.
И тези наставления изпълних с гордост, изкарах десетина нощи в бара и се нормализирах. Даже една сутрин се излъгах, та от бара тръгнах направо на разходка из парка. Като ме лъхна чистият въздух, стана ми лошо, едва не се отрових. Щях наистина да изиграя ролята на Хамлет, но добре, че се сетих – веднага избягах в близката кръчма за бърза помощ и благодарение на коняка и цигарите дойдох на себе си. Втори път вече не си позволих подобни своеволия и разходки.
Когато ми изтече отпускът, бях в нужната кондиция. Заварих колегите в залата на първа репетиция. Като се появих, всички спряха работата си и ме загледаха странно, почти уплашено, сякаш бях маскиран, или пък някакво привидение. След малко обаче прихнаха да се смеят. Офелия, която ядеше семки, се задави от злобно кискане, а аз є рекох с акцент да ме чуе: „Добродетелта не се присажда“ и ти си оставаш същата злоба!
Режисьорът също ме позна и каза:
– Гъчев, ти си станал истински аскет! Не приличаш на принц, а на клоун. Носът ти е червен и си състарен с десет години.
– Тоест?
– Годен си да играеш само сянката на краля.
– Така ли ще дойде работата! Може ли – рекох – подобно пренебрежение. Аз се подготвях в продължение на месец и нещо. Дайте ми – рекох, – да вляза в своето амплоа не ме унижавайте с някакъв си крал.
– Най-много да изиграеш последното действие от трагедията. Хамлет в ковчега.
– Не, няма да я бъде таз. Мими, тоест Офелия вече ще е покойница и… вие се подигравате с мен! Най-после, и аз имам лично достойнство и нерви, кондицията ми остава неоползотворена, не ми давате да блесна като звезда. Ще си дам оставката и правете, каквото знаете без мен…
След това припаднах на канапето. Офелия изписка и закри очи. Режисьорът свали такето си…
„Останалото е мълчание”, защото постъпих в болницата, където се представих за принц Хамлет и всички аплодираха. Някои ми поискаха автограф, аз им отказах. Да не съм луд?
