fbpx
От категория: Каква стана тя

ЕДИН МЕРИДИАН, РАЗНИ ПАРАЛЕЛИ

С какво Кипър толкова ни води, та няма стигане

Два дни преди да полетя към Кипър, се върнах от Созопол.

Впечатленията от едното място бяха пресни и на другото преляха в сравнения. Може би неуместни сравнения – с Кипър сме почти на един меридиан, но на различни туристически паралели.

Цени: в най-скъпия кипърски курорт Агия Напа, на най-известния плаж Ниси Бийч (палми, изумрудена вода и бял, ситен пясък), цената на чадър плюс два шезлонга и масичка е 2.50 евро.

В Созопол, на градския плаж, където телата са наблъскани като копърки в консерва, чадър, два шезлонга, шалтета и задължителна масичка се дават за 25 лева. Не се дават, а мутрички-концесионери те задължават да ги вземеш.

На повечето кипърски плажове в началото на септември нямаше такса за чадър, а срещу едно фрапе или кока-кола (2-3 евро) можеш да си стоиш на сянка цял ден.

Не срещнах кипърски мутри, макар че сигурно ги има. И полиция не видях – и нея сигурно я има, но не се набива на очи.

В Созопол паякът дебне отвсякъде и отнася колата ти – глобата май е петдесетарка. В кипърските градове и морски курорти паркинги бол – безплатните са повече, а на платените таксата е само 2.50 евро.

Кола под наем в Кипър можеш да вземеш срещу 18 евро на ден. Има изискване – не трябва да е над сто хиляди километра. В България един познат нае скапан опел-корса за 40 евро дневно, с незнайно какъв пробег. Спрели го катаджии и му показали напълно изтритите гуми – не го глобили, но му препоръчали: „Не карай в дъжд с тия галоши!”

Гостувах на приятел, който има къща недалеч от Ларнака – във вилно селище на морския бряг. Всички къщи бяха еднотипни – двуетажни. В един стил и цвят – бели и с плоски покриви. И градинките си приличаха – по равно подрязания жив плет, по зелените ливадки, по цветовете на екзотичните растения. Нито една ограда по-висока от метър. Нито един двор ограден със зид. Нито един двор запуснат или изоставен. Никакъв бетон, никакви мутро-бароци, никакви прогимназии… Разчертани улици, достатъчни разстояния между къщите, достатъчно места за паркинг.

Хайде сега да ви разходя по пътя между Созопол и Каваците. Каква еклектика! Какво богатство на стилове – тук студенти по архитектура от цял свят могат да идват на обучение по кич! Един вдигнал билдинг от алуминий и стъкло, друг кооперация от балчишки камък, трети – коприв­щенска къща на няколко ката с чардаци, дървени ламперии и турски керемиди. И зидове – най-ниският е три метра. Няма улици, няма паркинги, няма достъп до морето… Неизвестен баровец излял тонове бетон за басейн точно на скалите над най-красивия залив – Райския. И го е превърнал в Адски. Писателят Сартър бе казал: „Адът – това са другите!”. „Заедно с къщите им около Созопол” – бих го допълнил.

Знаете ли какво е „форсале”?

И аз доскоро не знаех, но го научих преди няколко години в Банско. Местните хора така викали на някакви стърчащи бетони – строежи, започнати, но недовършени. С надпис „For Sale” – продава се. Та оттам – „форсале”. Така влязло в езика на банскалии: „Дека ке се видим?” „При „форсалето”.

Виждали сте тия „форсалета” и на други места из България. На най-красивите ни места. Най-вече по морето – започнати, недовършени, изоставени. На Арапя има цяло кварталче „форсале” – стърчащи руини. Ами над Градския плаж на Созопол – огромен строеж, замразен от години, започнат от архитект Георги Станишев, когато брат му Сергей бе премиер. Сергей отдавна не е премиер, но братът архитект е „на изчакване” пак фамилията дойде на власт, за да довърши бетонното чудовище.

В Кипър видях надписи „For Sale” , но не видях зарязани „форсалета”. Англичани от средната класа и богати руснаци купуват къщи тук. Първите – от много години, все пак Кипър е бил английско владение. Вторите – сравнително отскоро. Но го превръщат в свое владение – повечето надписи по магазини и ресторанти са и на руски.

То, и наш Созопол вече говори на „мягкий знак” и „э-оборотное”. Но в Кипър руснаците, собственици на имоти, са други – олигарси, бизнесмени, висши държавни чиновници. Много са и туристите от Русия, които идват тук организирано – за тяхно улеснение не им искат предварителнo виза, получават я на летището.

Курортът Агия Напа – царство на дискотеките, втори диско-център на Европа след испанската Ибиса, е нещо като нашия „Слънчак”, но и не съвсем. Има големи хотели, но не са наблъскани един до друг. Алкохолни турове и пияни-заляни тълпи не видях. Явно, шумните кръчми, безпаметното пиянство и „балконингът” са си наш патент, достижение на българския алкохолен туризъм.

Бях в английска военна база

напълно достъпна за външни хора. Оказа се, че тук, в базата Декелия, недалеч от Ларнака, има ресторант с английска храна – най-добрият „фиш енд
чипс” на острова. Разположихме се насред базата, близо до плажа, също отворен за туристи, и поръчахме риба и картофи. Можеш да си вземеш храната и вкъщи – по традиция ще ти я завият във вестник. Бях любопитен в какъв вестник ще ми я завият – „Таймс”, „Гардиън” или „Стършел”, но по-любопитно ми беше да си я ям тук – във войнишката закусвалня-столова. Наблюдавах околните маси – там седяха млади англичани в цивилни дрехи, високи, здрави, явно войници, но в момента не на служба. Хапваха, пийваха бира, ама с мярка. Тук пак се сетих за Созопол – някакъв чужденец навремето бе арестуван на пристанището за шпионаж, защото решил да снима приятелката си, а отсреща се виждали наши бойни кораби.

Тук, в базата Декелия, имаше табела, че снимането е забранено, но всеки щрака с телефона си, прави си селфи и никой не го арестува. Напротив, можеш да се снимаш и с английски войник, ако ти е кеф – той няма да ти откаже.

Шосетата в Кипър също са по английски – движението е вляво. Това доста ме поизпоти, докато въртях десния волан на рентакара. Но пък магистралите са страхотни, има маркировка, табелки навсякъде и няма нито една дупка. Така че бързо свикнах –

с хубавото бързо се свиква

Как ли са положили тия кипърци асфалта си, че да не се топи от високите температури (над 40 градуса) и да не стават коловози под гумите на тежки камиони? У нас, напече ли над 30 градуса, тировете ги спират от движение, за да не деформират асфалта – по това може би сме единствената страна в Европа.

По някаква случайност тази година с Кипър ще се срещаме на футболния терен – националният ни отбор ще играе с техния, а пък „Лудогорец” – с „Ларнака”.

Не знам какъв ще е резултатът, но в туризма Кипър много ни води.

М. Вешим

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

ВЕЖДИЧКА ИГРАЕ НА ЖМИЧКА

Както знаем, скулпторът Вежди Рашидов, когото наричаме любовно Веждичка, е председател на Народното събрание. Знаем също, че е депутат от партия ГЕРБ и вече четири мандати е верен неин войник. Но ролята му днес се промени - стана парламентарен шеф и като такъв трябва да показва надпартийност, неутралност, не бива да бъде червен, син, жълт или лилав, нали вече не принадлежи...

Продължете

СЪРАТНИКЪТ

Не знам дали съм самотна, или просто ми се пие без  повод. Да, самотна съм. Ето защо обръщам още една чаша Бейлиз – шоколадов ликьор. А защо съм самотна? Мъжът ми има любима, да не използвам грозната дума, която властва в жълтите издания - но това не е повод за самота – с нея са съратници вече четири години. Не зная...

Продължете

Отново в играта!

З-замириса на избори и настана оживление в партийните редици. Една партия, безславно ударила политическото дъно, сега разчита на новия шанс. Формацията Има такъв народ  почна да си въобразява, че тя още нещо значи и  ще се намери отново такъв  народ, който пак да гласува за нея. Издъненият Слави и неговите пишман политикани сега са измислили нов ход за връщане в играта...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име