(Басня)

Имаше стрина Ирина

градина с картофи

от десетина кофи.

И тях Глиганът почти ги изрина.

Как да прогони тапира,

дето в нивата й напира?

Чула стрина Ирина,

че Глигана го спира

само вълча урина.

Тича веднага при Вълчо в гората

и предлага на Вълчо овцата,

с която се беше простила,

защото, горката,

все креташе от метила.

А Вълчо да бъде така добър

да изцърка, цър-цър,

от съответния кран

две кофи антиглиган.

Вълчо отвръща, че бива.

– Колко е дълга картофената ти нива?

Смята, пресмята, цък-цък.

– Даваш овце хиляда!

Я млък!

Толкова, стрино, се пада.

Стрина Ирина тутакси се окуми:

– Що думаш, Куме?

За някаква си пикня

тая сума не е ли голяма?

Да няма измама?

– Я, стрино, недей хитрува!

То не е проста пикня,

а материал за ограда

точно срещу дива свиня.

Българо-турската колкото струва,

толкоз на метър ти вземам до лев,

а не както на мен ми е кеф.

Най-многото на разсрочен дълг

да отстъпя заради теб.

Бизнесът, стрино, е по-свиреп

и от Вълк.

Стрина Ирина

захвърли празните кофи

в съседна долчина,

по причина,

че няма да пълни въпросните кофи

с картофи.

Марко ГАНЧЕВ