Преди изборите един многознайко-радиоводещ с име на руска река предвиждаше голяма изненада – пълна изборна победа на „Възраждане”. Самият радиоводещ работеше за такова класиране месеци преди това – канеше лидера Копейкин в своето /лично!/ предаване по програма „Хоризонт” на общественото БНР, оставяше го да пропагандира проруските си и антиевропейски тези, като в ефира „политнекоректните” идеи на интервюиран и интервюиращ удивително съвпадаха – сякаш двамата бяха ходили на инструктаж при един и същи инструктор в посолството срещу парк-хотел „Москва”.
Но изборите минаха и „политнекоректната” възрожденска победа не се състоя. Действително, партия „Възраждане” удвои резултата си от предишните избори и стигна 10 на сто, но това е заради ниската избирателна активност. В предишни години „оригиналът” „Атака” взимаше повече гласове.
Ако парламентарните избори се приемат като референдум /така ги представяше възрожденецът Копейкин/, той не го спечели. Само от една копейка стана на две… Все същата дребна монета, за която не си струва дори да се наведеш, ако я мернеш на тротоара. Защото блести с фалшив блясък.
Резултатът от изборите на 2 октомври бе напълно в полза на проевропейските партии. Нищо, че „путинистите” вдигаха доста шум по медии и по социални мрежи, нищо,че руската машина от първия ден на войната в Украйна налива по 300 милиона долара месечно за пропаганда.
Българите показаха, че си искат ЕС и НАТО.
И това е добрата новина.
Втората добра новина е, че партията на Слави Трифонов “Има такъв народ” изпадна от парламента. И вече Няма такъв народ, който да вярва на чалга-лозунгите на Дългия, на възванията от диванчето и фейсбук и на парламентарните маймунджилуци на Тошко Африкански. Слави загуби с малко, но както се казва, завинаги.
Голяма част от неговите чалга-избиратели се преляха към „Възраждане” – там си намериха мястото засега, до следващия прилив… Или отлив.
И с това добрите новини свършиха.
Победата на ГЕРБ не е успех за партията – успех ще е, ако победителите намерят партньори, за да съставят правителство. Но това може да стане само без Бойко Борисов. Ще има ли той достатъчно далновидност да се оттегли от председателския пост и да мине в пенсия – това е въпрос на интелигентност, която не е характерна за лидера от Банкя.
“Продължаваме промяната” получи достатъчно гласове, но за опозиция… Причината: отново прекалената самоувереност на Кирил и Асен. Вместо да работят за изграждане на партията си – регистрация, структури в провинцията и мрежа от съмишленици, те си мислеха, че една песен на Ицо Хазарта ще им донесе победата. И я изпуснаха, (победата, не песента), така както изпуснаха властта, когато я имаха.
БСП пак загуби избиратели и сама се загуби в класацията около петото място. Логично – докато не се изясни каква е: социалистическа или консервативна, лява или дясна, проруска или европейска, формацията на Корнелия ще губи… Докато изчезне под чертата. Където є е мястото, на което я класира времето – все пак не сме 90-та година… Занапред БСП ще е там някъде, около Мая Манолова, която също като колежката си Корнелия заложи на путинската карта и хвана процента за шлифера… Единия процент.
ДБ се стабилизира на шестата позиция. С такива лидери – толкова. Пак е успех, че са в парламента след коалиционната прегръдка с БСП в предишното управление.
„Възходът” на Стефан Янев засега е, че прескочи бариерата. Предстои да се види това възход ли или падение – с проруската си ориентация партията по-скоро върви към второто.
След изборите на 2 октомври ясно се очертаха пропутинските партии в парламента ни – „Възраждане”, „Български възход” и донякъде БСП.
За другите остава европейският път – дали ще тръгнат по него, предстои да видим.
Ако партиите пак не се разберат за правителство и пак оставят всичко да се решава служебно от президента Радев и неговото офицерско обкръжение от странни птици и гълъби, не ни чака нищо добро.
Докато у нас правихме избори, президентите на осем натовски държави излязоха с декларация в подкрепа на Украйна за приемането є в НАТО. Между тях са и държавните глави на две съседни страни – Румъния и Северна Македония. А къде се скри нашият Радев?
Де си, Радев?
При Деси.
Михал Мишковед
