fbpx

ГЛАСОВЕ

Случи се така, че се влюбих в жена, която не познавам. И не говоря за някое от тези кухи интернет запознанства, не, моето беше истинско, пламенно, влудяващо… сякаш някой пусна клечка киб­рит в мен, а аз пламнах като суха трева през август.

Стоях на спирката за тролеи, когато всичко започна.

– Тролей номер 5 ще пристигне след седем минути – каза тя, а аз подскочих.

Гласът й беше чист като утрин в планината. Сърцето ми заби в петите и усетих, че се задъхвам от копнеж. Докато успея да се овладея и изобщо да осъзная какво ми се случва, тя проговори отново.

– Тролей номер 5 ще пристигне след шест минути.

Приближих се до говорещото информационно табло на спирката и я зачаках да ми заговори отново. Дали само аз усещах флирта в гласа й? Дали той бе предназначен за мен? Дали някой въобще разбираше чувствата ми в този момент?

– Тролей номер 5 ще пристигне след пет минути.

Огледах се, след което нежно погалих таблото. Знаех, че гласът говори на мен, усещах го с цялото си тяло, мекият механичен тембър, примесен с лека умора и досада, сякаш ми казваше – ето, обявявам кога пристигат проклетите тролеи, вместо да съм с теб и взаимно да изпълваме дните си със смисъл!

– Ще изпълним дните си със смисъл… – прошепнах аз.

– Тролей номер 5 ще пристигне след четири минути – отговори ми тя.

Усмихнах се като ученик в първия ден на лятната ваканция, а човекът до мен на спирката за всеки случай отстъпи две крачки встрани.

Знаех, че няма да ни е лесно, хората са зли, хората завиждат… Осъзнавах, че ще сме само аз и тя срещу света, но пък не беше ли точно такава съдбата на всички велики любовни истории?

– Тролей номер 5 ще пристигне след три минути – съгласи се с мен тя и в следващия момент, сякаш само и само да запази случващото се между нас за по-дълго, гласът й прескочи няколко пъти, нещо в таблото изпука и тя ми каза – Тролей номер 5 ще пристигне след осем минути.

– Аре, стига, бе! – ядоса се мъжът на спирката до мен. – Всеки път едно и също…

Беше ми ясно, че няма как да ни разбере – той беше сив, скучен, бързаше за работа, която мрази, за да може след това да се прибере при жена, която не понася… Но ние бяхме различни!

– Тролей номер 5 ще пристигне след единайсет минути – усетих как ми намига тя, защото двамата с нея разполагахме с цялото време на света.

– Мамка ти, тъпа машина! – викна мъжът, след което мина покрай мен и преди да успея да направя каквото и да е, той се засили, изрита информационното табло, после отметна глава назад и звучно го наплю.

Точно в този момент нещо в мен се скъса, яростта се разля по лицето ми, а способността ми да разсъждавам трезво остана на заден план. Някъде отдалеч чувах слисаните молби на мъжа, но вече отдавна го бях съборил на земята и го налагах с юмруци.

Малко след това ме арестуваха. Нарушаване на обществения ред и нападение с лека телесна повреда. Преди да ме вкарат в ареста, униформените ми обясниха, че имам право на едно обаждане. Позвъних на адвоката си, но в слушалката чух същия женски глас:

– Телефонът на абоната е изключен или е извън обхват.

Подскочих. Сърцето ми заби в петите. Из цялото ми тяло се разля топлина. Дали само аз усещах флирта в гласа й?

 

Деян КОПЧЕВ

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Докато на Борисов му е много „вътрешно”, Иванчева е вътре

На пръв поглед между двата случая има общи неща – подхвърлени пачки евро и златни кюлчета в чекмеджето на нощното шкафче на единия и 70 хиляди евро в автомобила на другата. Обстоятелство, доказало безпощадно ясно, че паричната единица на еврозоната вече се е наложила като универсално разплащателно средство в определени среди на висшето общество, докато депутатите все още умуват дали да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име