ИНДИЙСКИТЕ СЕРИАЛИ
Вече загубих надежда, че някога ще стана толкова умна, че да проумея индийски сериал. Гледам един епизод. Млад момък и мома си говорят пред един автомобил, който тя се кани да отключи. В тоя момент я отвличат едни мъже с открит джип. Като я грабват, тя изпуска ключовете на колата. Момъкът тръгва да ги гони да я спаси. Ама не с колата, щото много бавно му се струва. За по-бързо взема един скейтборд. И ги подгонва със скейтборда. В това време майка му и баща му ( на момъка, не на скейтборда) излизат от къщи и разбират какво става от две дечица и от ключа, паднал до колата. Тръгват и те да спасяват момата. Ама не с колата, не. Всъщност с никоя от колите, които имат и които са паркирани пред тях, щото семейството са парче богаташи, нали. Те колите са бавни и само за красота. Затова те тръгват с рикша. Бащата върти педалите, майката седи в рикшата, кърши пръсти и вика: ,,По-бързо, да спасим децата!”. Той вика: ,,Аз не съм карал рикша, само камион”. Тя се разплаква. Сигур зарад отвличането. Не вярвам да е зарад камиона. А цялата рода (едно дестина-дванайсет човека) седят до автомобила и се пулят драматично и чакат Виншу или Шива да помогнат, щото в тая държава освен дето няма автомобили, и полиция няма. Има де, ама тя с такива дребни работи като отвличания не се занимава, само с по-крупни престъпления – в предния момент преди отвличането осем полицаи в пълна униформа, предвождани от офицер и богато въоръжени и със заповед, идват да арестуват бащата, де ся върти педалите на рикшата, по тежкото обвинение, че е шамаросал сина, дето е със скейтборда – 23-годишен. Синът, не скейтборда. Сега чакам с нетърпение да стане утре и да видя скейтбордът ще настигне ли джипа?
АМЕРИКАНСКИТЕ СЕРИАЛИ
Започваме с кримките. Мен като повърхностна личност душевността на героите не ме вълнува и ще се спра на видимото с просто око. Във всеки уважаващ себе си сериал полицайки и криминалистки с външност на топ модели по 24 часа ловят престъпници, разследват наркотрафик, гледат под микроскоп лява вежда на комар с присадени гени от бяла акула и пишат-бришат психопрофили. Тия жени живеят за едната професия, полицейска чест и съмнително пенсиониране, хляб не кусват, да не говорим за нещо по-засукано като Бьоф Строганов и славянски гювеч. Общо взето, даянят на кафе, понички и в по-стари сериали – цигари. Към всички тия несгоди можем да притурим и постоянното безсъние, било професионално, било щото шефът ги мъмри на килимчето, а съмнителното пенсиониране става още по-съмнително, било защото все пак правят секс, къде с фебереец, къде с адвокат, къде с прокурор, много рядко някоя разчупва канона със случаен продавач на хот-дог. Абе на тия жени им трябва денонощието да е едно към 30 до 36 часа, а като включим секса, до 40 стигат. Никоя от тях няма време за фризьор, маникюр, депилация и други дребни женски радости и модерни инквизиции. Същевременно обаче всите имат маникюр като на Мис свят в деня на конкурса и изрядно коафирани глави, без да стъпват в салон, ей тъй са им природни. Божествените им тела, стегнати в самоизглаждащи се костюмчета без нито една гънка, са неповлияни от поничките, а кожите им досущ свежи прасковки, плюят в лицето на козметичните съветници, твърдящи, че сънят и водата са най-важни за красотата. Като казахме вода, тя се мярка в тия сериали само под формата на дъжд, иначе се пие предимно уиски. Накрая на филма естествено доброто побеждава и нашата полицайка, на минимум 12 сантиметра ток, надбягва цялата останала полиция и разбира се, самия психопат/убиец/наркотрафикант. Той, макар и морално деградирал, иначе е в отлична спортна форма и тича два квартала и половина, но нашето момиче на токчета го настига, просва и закопчава с белезници, без да се припоти, да счупи писан нокът и да є мръдне косъм на прическата. И разбираш, че костюмчето, дето го е облякла, е не само самоизглаждащо, но и не фаща хич лекета, нищо, че при гонитбата са се прескачали ръждиви огради, падало се е в контейнер за смет и се е прецапвало през локви.
Нappy end.
И С ДРУГИ…
В по-силни размисли ме вкарват само немските медицински сериали, в които пациент се събужда от седемгодишна кома и на втория ден драсва сам самин, без да се обърка по коридорите на болница, която практически никога не е виждал, щото е дошъл в нея в безсъзнание с линейка. Припка с крака с мускули, по чудо неатрофирали от залежаване, възлизащо сумарно на две хиляди и седемстотин дни. В първите две минути се подпира на бастунче, ама към третата го хвърля, доказвайки на практика, че не други, а именно немските болни са най-здравите болни в света. Вярно, по външния му вид има какво да се желае, защото например в сходна ситуация в латиноамерикански сериал, пак след седемгодишна кома (не знам защо във всички сериали комите са предимно по седем години, туй три, четири, шест, явно не е атрактивно за драгия зрители), та в латинската версия на събуждане след седем години в кома героинята беше с букли, с изкуствени мигли тип лястовиче крило и очна линия ,, завистта на гейшата” над тях. Много ми се иска да кажа две-три думи и за българските сериали, обаче времето напредна и ще вляза в новините, пък аз не си мешам капите с утвърдените политолози и анализатори сред вас.
Светла Чимчимова
