Накъде отива тоя свят! Какви арести имаше едно време, какви дунанми, екшъни същи, МВР дори си беше направило специално киностудио, та да ги заснема и ни ги показва!
Днес за тая работа трябва да разчитаме на комшиите.
Да не говорим какви арестувани имаше едно време – по-младите няма как да ги помнят, по-старите сме ги позабравили и само вечер, когато спре токът, разказваме на децата, за да ги плашим и да слушат.
Да приемем, че токът пак е спрял – като в Казичене, сядайте сега, мили деца, и слушкайте.
Имаше едно време двама братя, които не бяха братя, но си имаха цял град с малко неприлично име, Дупница, да прощавате, не се смейте, има такъв – и те можеха да си бият в него когото си искат, без никой нищо да смее да им каже. И тия братя бяха толкова известни, че цял министър на вътрешните работи – Петков май се казваше, и аз забравям вече, поиска да се срещне с тях, та да пиели по кафе и си говорят по работа… Е, имаше, само че сега ги няма – омръзна им да си шлевят и джобят съгражданите и отидоха някъде. Пък – невъзпитани, картички даже не му изпращат…
Кафето на министъра и братята го сварє един друг гражданин, чието име не бива да се споменава, защото май вече е оправдан по всички обвинения, та тоя гражданин освен да прави хубаво кафе, се оказа и голям късметлия – както си ходел по улицата, намерил секретен доклад, изгубен от разсеяния предишен премиер. И тогава, мили деца, тоя гражданин се вдигнал, отишъл в Министерския съвет, където вас няма да ви пуснат, защото има охрана, потропал на вратата на новия премиер, май се казваше Борисов, леле как забравям напоследък, та му дал доклада да си го чете. Казват, че премиерът го бил целунал по челото и го нарекъл лоялен гражданин, но което не съм видял – не съм…
После се оказа, че тоя гражданин лоялно водел някаква престъпна групичка, която нарекоха „Октопод” – сигурно на името на октопода Паул, дето познаваше резултатите от мачовете, и пратиха отряда с камерите да снима как го арестуват…
А още по-после го стреляха и с гранатомет, но така и не се разбра дали някой от обидените премиери е пратил леваците, които не успяха да го улучат, или някой друг лоялен гражданин му се бе разсърдил нещо.
Пък после хванаха един много голям, ама много голям, в смисъл – камък да стисне, айрян ще пусне – човек, за когото писаха, че давал акъл как да се спортува масово и поединично у нас не на кого да е, а на самия президент – не ми се хилете насреща, помня го, казваше се Първанов, а на оня, с айряна, му викаха Сумиста.
И си го осъдиха като стой, та гледай – защото в свободното от съвети време бил давал на някакви и акъл как да претрепват разни хора.
Ей с такива хора ни забавляваха навремето в парламентарните ваканции, за да не губим политическата си ориентация по плажовете и планините.
А сега – какво? Прибрали за пореден път един, дето се прослави с очите си, но – в каква компания! Бивш депутат от ДПС и сегашен общински съветник от БСП, зам-председател на Общинския съвет в Бургас.
Какви арестанти имаше на времето – хора на президенти, лични познати на министри, лоялни граждани, сътрудници на премиери, днес – само градски първенец с “Ролс-ройс”, даже не съвсем от БСП, а от гражданската квота.
И това ако не е криза в жанра!
Не, наистина, накъде отива тоя свят! Скоро ще почнат да прибират и кокошкарите, дето президент и премиер са виждали само на картинка!
Румен БЕЛЧЕВ
