Малко преди да почне кризата, се изхитрих и за да не ми се стопят спестяванията, си взех една боксониера в Манхатън. Направих хубав пазарлък с брокера и направих цената като за тристайна панелка в Бобов дол. И сега като почнат отпуските, ходя до Ню Йорк да нагледам имота, да го проветря, да измия прозорците, че отдолу е Пето Авеню и е много прашно, и да си платя сметките за чистачка и асансьор. С последното съм много стриктен, че веднъж ме даваха на съдебен изпълнител и ме одраха от такси и лихви. А си бях спестил и за една вила в Ботунец, ама на.
Като ходя до боксониерата, винаги се дегизирам с очила и бейзболна шапка, белким не ме познае Скарлет Йохансон. Тя ми е комшийка в блока и все ме заговаря, все нещо мънка. Какво иска – и аз не знам, но е досадна. Другата комшийка – Бионсе, е разкошен човек, с нея си говоря, все едно сме израснали заедно в “Люлин” седма част.
И ето ме мене в Голямата ябълка, NY, взех си едно кафе „американо“ в голяма чаша, разходих се по Бродуей, минах през Сентрал Парк, хвърлих една надробена пърленка, която ми остана от самолета, на лебедите в едно от езерата и тръгнах към имота. Поздравих портиера и след това започна кошмарът – за мой късмет пред асансьора чакаше Скарлет. Викам си – дано не ме познае – и дръпнах козирката на шапката още по-надолу.
– Охоо, кой е дошъл – изписука тя и се усмихна широко, показвайки два реда бисерни зъби, и изпъчи деколте.
– Минавам да платя някоя сметка и да обера паяжините – хубаво, че асансьорът дойде, че съм сигурен, че ще ми предложи да хвана и нейния таван, и нейните паяжини да обера.
– Офф, и аз трябва да намеря някой да обере моите паяжини.
Тръгнахме … и спряхме.
Асансьорът заседна. После какво – хубаво си помълчахме, а на Скарлет все є беше топло, тя много се притесни. Аз натиснах домофона и започнах да си говоря с обитателите на кооперацията един по един. Те са все актьори, нали Бродуей е наблизо. Помолих Антъни Хопкинс да отвори вратата на асансьора и той заедно с Ейдриън Броуди напъваха с един кози крак вратата, докато дойдат специалистите. Беше спешно, Скарлет много се съблече, притесних се за нея. На нея все є прималяваше и се облягаше на мен. Напрежението в кабинката съвсем се сгъсти, но през дупката на фасонката успя да влезе Джейсън Стейтъм, дръпна една ръчка и асансьорът тръгна. Отдъхнах си, а Скарлет пък странно- фрустрира. Джейсън погледна полуголата Скарлет и се подсмихна, ама аз го пернах по врата да не си мисли глупости. В смисъл, да ги мислеше, ако беше Бионсе, но аз със Скарлет… айде стига.
Погледнах часовника – бях прекарал дванайсет минути в асансьора, а ми се стори, че е цяла вечност. Шмугнах се в боксониерата си. И захванах паяжините.
Към 11 и нещо вечерта чух подозрителен шум откъм входната врата, погледнах на шпионката – Скарлет напъва вратата ми с един кози крак.
Калин Василев
