Медиите алармират: “Стряскащи цени за медицински грижи по морето!“

Жена, здравно осигурена, си порязала крака и платила 250 лева за промиване на раната и за инжекция против тетанус в здравен кабинет в Слънчев бряг. Успокоили я, че като на българка є правят намаление.

Друга жена, този път чужденка, пак осигурена, но с европейска здравна карта, платила 430 лева в ушен кабинет – 100 лева за отстраняване на чуждо тяло от ухото, 150 лева за промивка на ушите 150 лева за консумативи, 40 – за изписване на рецепта.

Преди месец в Приморско момиче бе ударено от мълния и само намесата на съобразителна гражданка предотврати фатален край, иначе  линейката на „Бърза помощ” дошла твърде късно.

През летните месеци морските ни курорти се пренаселват, малките градчета стават десет пъти по-големи. А никой не мисли как да организира здравната помощ на туристите  през сезона. Здравните служби, болници и поликлиники по места нямат достатъчно линейки и персонал, липсват доктори и медицински сестри. От това се възползват лекари-печалбари, които откриват частни кабинети. Там те посрещат пациентите с надписи: ”Нямаме нищо общо със здравната каса! Плащай си за удоволствието и боледувай на воля!” Слагат си каквито искат цени и  никой не ги контролира – понякога за чужденци здравните услуги се умножават по две, независимо от застраховки или европейски здравни карти. По две се умножават цените, ако ти се наложи да се лекуваш в събота или неделя.

За този лекарски рекет по морето се знае от години, но нито здравното министерство, нито министерството на туризма са се загрижили.

А толкова ли е сложно? Просто двете министерства могат да изработят обща програма за лечението на туристите в курортните сезони, да наложат контрол на цените и да спрат рекета.

Преди години на остров Тасос придружих до местната здравна служба един приятел, сецнат в кръста. Лечебницата бе в малко селце, но сградата бе просторна, строена специално за тази цел, а не пригодена във фургон, барака или мазе – като по нашите курорти. Имаше рампа за колички и няколко линейки, които чакат на повикване. Въпреки че беше неделя, дежурният екип действаше – и лекарят, и сестрата  говореха английски. Сложиха обезболяваща инжекция на моя приятел и най-важното: не му поискаха никакви пари – прегледът е безплатен. Пари не искаха и от другите пациен­ти – деца с температура или с бодли от морски таралежи в ходилата.

Уредена страна и в здравно отношение – явно гръцките наследници на Хипократ уважават клетвата му, за разлика от българските лекари.

Е, сега ясно ли е защо ние, българските туристи,  предпочитаме да летуваме в Гърция?

Михал Мишковед