fbpx

Псуването забранено!

Забраните у нас понякога са странни. По-възрастните от нас си спомнят табелите, забраняващи плюенето по улиците. По-малко възрастните – забраните на люпене на семки на обществени места. Бяха други времена – никой не смееше да протестира срещу нарушаването на гражданските му права да плюе и люпи където си ще.

А преди седмица кметът на малък български град забрани на съгражданите си да псуват по улиците. Глоба – 200 лева.

Може да изглежда дребнава разпоредба, но в нея се крие изключителна заплаха за крехката ни демокрация.

Ами ако правителството, макар и служебно, вземе, че въведе тази забрана върху цялата територия на многострадалното ни отечество?

Къде ще отиде свободата на словото? Как ще работят медиите при тази цензура? Какво ще пишат и говорят?

Няма ли това да е ужасяващ саботаж на предизборната кампания?

Как избирателите, наричани за краткост електорат, ще коментират обективно политическите дебати и социологическите проучвания?

Как партиите ще убеждават с необорими аргументи електората, наричан от учтивост избиратели, че опонентите им за нищо ги не бива?

Как в деня след обявяване на резултатите загубилите ще обяснят провала си и как ще квалифицират успеха на победителите?

Как българите, наричани за удобство население, ще оценят по достойнство резултатите от избора си?

Преди да забраните нещо – мислете за последиците!

Още от "Стършел"

ПРЕМЪЛЧАВАНЕ И ПРЕИНАЧАВАНЕ

Един ден след 6-ти септември, Деня на Съединението, научих от Българското национално радио, че Захарий Стоянов бил „грантаджия”. Разбрах го от разговора на Велислава Дърева в предаването „12+3” с водещия Петър Волгин. Събрала в себе  си „цялата злоба на русороба”, Дърева си измисли някаква своя „история”, за да обяснява днешната ни журналистика. Тръгна от германския канцлер Бисмарк, който  подкупвал медии със...

Продължете

А ЗА МУСКУЛИ ПАРИ ИМА

Президентът Румен Радев пръв се курдиса за снимка с Нургюл Салимова, след като младата ни шахматистка стана втора на турнира за световната купа в Баку. И я награди с поздравителен плакет (няколко формални изречения в рамка), който не може да є послужи за нищо. Така продължи традицията българската държава да се държи като мащеха към двайсетгодишното момиче от търговищкото село Крепча,...

Продължете

ЗИМНИНАТА НА ЛЕЛЯ РАХИЛА

Леля Рахила, ако и да беше главен лаборант седми разряд и член-кореспондент на БАН, във втората половина на всеки август слагаше зимнина. По забележителен начин. Да вземем за пример корнишона – тя няма да отиде на първата сергия в града, а ще отиде при доверен търговец от зеленчуковия пазар в Кърналово. Сетне минава касетките с краставички с ултравиолетова лампа, за да...

Продължете

Прочетете новия "Стършел"!

Подаръци "Стършел"