Забраните у нас понякога са странни. По-възрастните от нас си спомнят табелите, забраняващи плюенето по улиците. По-малко възрастните – забраните на люпене на семки на обществени места. Бяха други времена – никой не смееше да протестира срещу нарушаването на гражданските му права да плюе и люпи където си ще.

А преди седмица кметът на малък български град забрани на съгражданите си да псуват по улиците. Глоба – 200 лева.

Може да изглежда дребнава разпоредба, но в нея се крие изключителна заплаха за крехката ни демокрация.

Ами ако правителството, макар и служебно, вземе, че въведе тази забрана върху цялата територия на многострадалното ни отечество?

Къде ще отиде свободата на словото? Как ще работят медиите при тази цензура? Какво ще пишат и говорят?

Няма ли това да е ужасяващ саботаж на предизборната кампания?

Как избирателите, наричани за краткост електорат, ще коментират обективно политическите дебати и социологическите проучвания?

Как партиите ще убеждават с необорими аргументи електората, наричан от учтивост избиратели, че опонентите им за нищо ги не бива?

Как в деня след обявяване на резултатите загубилите ще обяснят провала си и как ще квалифицират успеха на победителите?

Как българите, наричани за удобство население, ще оценят по достойнство резултатите от избора си?

Преди да забраните нещо – мислете за последиците!