fbpx

Летете, гълъби…

За древните хора гълъбите са били свещени птици, пратеници на боговете, символи на плодородието, а по-късно и на мира. Гълъб, излетял от Ноевия ковчег, донася на корабособственика маслинова клонка – знак, че Бог опрощава човеците. Във формата на гълъб Светият дух се спуска от небето по време на Христовото кръщение във водите на Йордан. Навярно затова Гълъбът на мира днес обитава небето над центъра на истинното християнство, над третия Рим, над втората Йордан река, над престолнината на източното православие (бивша столица на победилия комунизъм). Гълъбовъдът, отглеждащ красноглавата птица, е хрисим държавник, миротворец и човеколюбец. Ето защо той я пуска над света само когато нейде възникне проблем или, недай Боже, избухне специална военна операция. Гълъбът на мира прелита над посоченото място, озвучава го с музиката на Исак Дунаевски, след което там се възцарява вечен мир, братолюбие и благоденствие. Примери – умиротворяването на Афганистан, Сирия, Чечня, Грузия, „денацификацията” на Крим и Южна Украйна…

В кремълския гълъбарник отвъждат и изчезващия вид на лавровия гълъб (Columba junoniae), носещ името на Сергей Лавров, завеждащия Министерството на любовта на Евразийската федерация. Известен с прозвището си Гълъба, дадено му в противовес на наименованията на хищните отвъдокеански ястреби, лобиращи за интересите на човеконенавистния военно-промишлен комплекс, този знатен птицевъдец и орденоносец е автор на идеята мироопазващите танкове в Донбас да бъдат окичени в най-скоро време с ликовете на гълъбчета – символи на невинността, на мира, свили гнездо от маслинови клонки в шлема на злия Марс… Но и олицетворение на силата, която Бог изпраща само на избрани от него властници. Тъкмо по нея (а и по наглостта им) ще ги познаете!

Честно казано, според орнитолозите гълъбите са най-агресивните и експанзионистични пилета. Ако не вярвате – питайте нас, врабчетата.

Петър Кърджилов

 

Още от "Стършел"

ШАРЕНО ХВЪРЧИЛО

Чух го случайно. Пътувах с автобуса към центъра на града, за да изпия една бира в барчето на университета. Събирахме се там поети, критици и обикновени литературни навлеци – все хора, изкушени от тънкостите на художественото слово. Една спирка преди до сляза, натрапчив рефрен се измуши от радиото на шофьора и задълба в главата ми като бургия: Шарено хвърчило тича по...

Продължете

ДИНО БУДЗАТИ (1906 – 1972)

МОТОРНАТА ЧУМА  Една септемврийска сутрин в гараж Ириде на улица Мендоса - бях там случайно - влезе сива кола с екзотична марка и необичайна форма, с чужбински табели, каквито не бяхме виждали друг път. Собственикът, аз, старият главен монтьор Челада, мой близък приятел, и другите служители - всички бяхме в офиса. А през остъклената му стена халето за паркиране се виждаше...

Продължете

ТЕЖКО!

Барман, тежко, уиски дай!... Никой не ми обръща внимание! Каквото и да направя - нищо! Понякога се чудя дали съществувам! Още докато бях нов в занаята, забелязах, че не ме търсят. Отначало се радвах, защото така се работи спокойно, като чиновник бях - отивам в апартамента, опразвам го и си тръгвам без никакви притеснения. Добре, ама започнах да се чудя защо...

Продължете

ВТОРИЯТ ВЕЛИКДЕН

„Българският Великден” – да припомним какво беше това. На 3-ти април 1860 г. на служба в църквата „Св.Стефан” в Истан­бул българският митрополит Иларион Макариополски не произнася името на вселенския гръцки патриарх. Това означава, че не признава властта му и така провъзгласява българската църква за независима. Сега, 163 години по-късно,  изгонването на трима руски свещеници за шпионаж може също да мине за...

Продължете

Прочетете новия "Стършел"!

Подаръци "Стършел"