Това, което стана оня ден в политиката, сме го виждали на плажа. Някакви дечица – момченца по гащенца и момиченцето Корнелия, в червен бански, са се заиграли в пясъка, ровят с лопатки, пресяват със ситца, носят с кофички вода от морето и строят пясъчен замък.
Изведнъж идва едно длъжко, татуирано хлапе и с мутренски маниер им стъпква замъка.
Децата писват: „Защо-о-о?”
Хлапето, намусено и навъсено, заявява от екрана на собствената си телевизия:
„Не искат да си играят с мен! Чух да ме обиждат! Не ме уважават! Те са лицемери!”
За пореден път в последната година Слави Трифонов, лидерът на Има такъв народ, стъпка намеренията на коалиционните си партньори за общо управление.
И за пореден път демонстрира пред обществото еректилната си дисфункция – само за политиката говорим, не си мислете друго… За неспособността на един партиен лидер да води диалог с други партии и лидери, за негодността му да свърши нещо конструктивно, за липсата на политическа и друга култура.
Че му липсва другата култура, ние си знаехме от годините на телевизионното му шоу. Мутренското поведение също не е ново – нали покрай мутрите започна възходът му, покрай братя Илиеви, Илия Павлов и прочие вече мъртви герои на прехода.
Знаем житейския му идеал за ферарито, виждали сме девиза му, изписан върху резервната гума на джипа – за лошите момчета, които отиват където си искат /какво съвпадение с манталитета на убиеца на кръстовището при „Хемус”!/… Известно ни е дори какво е татуирано на гърба му:”Аз идвам и водя ада след себе си!”
В този смисъл Слави Трифонов е последователен: обещал ни е ада и работи целенасочено да вкара държавата там.
Ние, стършелите, си познаваме героя и манталитета му, от години пишем и предупреждаваме. А защо политиците не го знаят и мислят, че могат да си играят заедно със Слави, че с такъв като него могат да управляват?
Трябва да си много наивен, за да разчиташ на Слави Трифонов и неговата дума. Той е по-голям празнодумец и от Бойко Борисов.От всичко, което е обявил публично, нищо не е осъществил – развяваше байрака на мажоритарните избори, забрави за тях. Говореше за депутати със собствено мнение и позиция, превърна своите в послушни пешки.
Непослушните отстрани или те сами се отстраниха. Обещаваше,че ще вкара способни и компетентни хора в изпълнителната власт, неговите министри се оказаха най-безлични, особено министърката на външните работи.
Слави се обявяваше за почтеност и борба с корупцията, а самият той, откакто е в политиката като партиен лидер, не си подава данъчна декларация за доходите и имуществото, за фирмите и офшорките си.
Напомнят му от медиите – прави се,че не чува. Държавните органи не смеят да го докоснат – недосегаем е. Също като учителите си – братя Илиеви и Илия Павлов, като ментора си Доган, и тях държавата не смееше да ги закача…
Сега Слави Трифонов с изявлението си стъпка пясъчния замък на коалиционните си партньори и изправи страната пред объркване. Пак ще вървим на избори, а това означава няколко месеца без правителство и парламент. Пак ще ни управлява президентът Радев, служебно, в период на възходяща инфлация, на газова недостатъчност и война в близост… А като знаем политическите и управленските възможности на Радев, като ни е известно кой го инсталира на президентския пост и какво доверие му имат в Европа, може да предвидим какво чака България – нищо добро!
Новите избори едва ли ще променят политическата картинка – социолозите отново не дават надежди за стабилно управление.
Но от бъдещите избори ще има една голяма полза: най-вероятно партия Има такъв народ ще остане под чертата, а лидерът ще осъмне, самотен и забравен, на диванчето в студиото на гаражната си телевизия. И ще прави изявления само пред верните си слуги – Тошко и Станислав Балабанов…
Така ще се сбъдне поне част от лозунга „Мутри, вън!” – в политиката ще имаме една мутра по-малко…
М. Вешим
