fbpx
От категория: Каква стана тя

УНИЖЕНИЕ – ВСЕКИМУ!

СТРАНЕН ДЕН

Странен ден.

На странно място.

ТЕЛК – Плевен.

Обстановката е потискаща.

Наоколо рушащи се сгради, насреща работилница с мръсни прозорци, на прозорците – решетки. На пейката до работилницата е поставена ръждясала пружина, завързана с тел така, че чакащите да не могат да сядат на нея.

На решетката на вратата на ТЕЛК-а е поставена табела с надпис: „Поради епидемия е забранено влизането в сградата“. Аз пък мислех, че епидемията е свършила и всички ограничения са премахнати. Може пък аз да не съм разбрал…

Около тридесетина човека – болни и придружители – са се скупчили пред входа на ТЕЛК-а. Седнал съм на едната от трите пейки, направени от винкел, имам късмет, че е юни, ами ако е февруари…

Жената до мен подхвърля нещо злобно за Европейския съюз.

Извикват името ми.

В широкия коридор на ТЕЛК – а, отляво, са подредени десетина стола.

Някакъв човек, прав, в бяла престилка, на втория стол до вратата разглежда документи. На моето „Добър ден“ ме посреща с „Ти защо не си сваляш шапката, като ходиш при лекар?“ Объркан съм, все пак сме в коридора, за първи път го виждам, дори не знам как е името му…

Докато се чудя как да отговоря, човекът с бялата престилка започва да ме разпитва:

– Работиш ли?

– Не, пенсионер съм.

– 58-ма година, пък си пенсионер?

– Имам втора категория труд.

Бялата престилка продължава да разглежда документацията ми.

– Я се обърни насам. Събери крака…затвори очи, протегни ръце напред!

След 5-6 секунди:

– Добре, изчакай навън.

Изпрати ме с думите:

– Значи, ако бях министър или президент, щеше да си свалиш шапката.

– Едва ли…

Докато чакам решението на експертната „комисия“, в главата ми все по-натрапчиво започна да се върти епиграмата на Радой Ралин: „…Човек за човека е брат, разбра ли, бе гад?…“

Знам, че Георги Марков я бе използвал като мото на свой задочен репортаж в едноименната си книга, но не можех да се сетя какво бе заглавието му.

Щом се прибрах вкъщи, отворих книгата, не се наложи много да търся.

Заглавието бе „Есе за унижението“…

Димитър Тодоров

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

ГЛУПОЛАНДИЯ СРЕЩУ НИДЕРЛАНДИЯ

България не, но преди няколко години аз лично влязох в Шенген. Стъпих в селцето на река Мозел, разположено на три граници – френска, германска и люксембургска. Тук през 1985 г. на един речен кораб е подписано споразумение за отпадане на границите между европейските страни и така малкото люксембургско село става синоним на свободно придвижване за гражданите на Европа. От доста години...

Продължете

Абонамент`2023

Остават броени дни до края на абонаментната кампания - имате възможност да направите абонамент за "Стършел" във всички пощенски станции, в редакцията на вестника или онлайн само до 15 декември! Всички подробности можете да намерите на https://www.starshel.bg/abonament/  Не чакайте последния момент, за да не изпуснете влака!

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име