Тази доста спорна версия за днешното състояние на българо-македонските отношения ми разви един непознат, докато чакахме в пощата на опашка за пенсиите. Лично му я разказал друг непознат на друга опашка – за олио с намаление. Той бил работил, имам предвид втория непознат, в една кетърингова фирма и отговарял за сервирането на кафето на участниците в междудържавната комисия. Така получил изключителния шанс да стане свидетел на цялата история.
Според него първоначално преговорите тръгнали трудно, но постепенно позициите започнали да се стиковат и дори вече се обсъждали детайлите на така наречения „царски бартер” – вземаме си Самуил и им даваме в замяна друг наш цар – татарина Чака, царувал през 1300 година в столицата Търново, син на Ногай и потомък на Чингис хан. И после изведнъж всичко се сринало. Уви! Било е писано събитията да поемат по друг път. Защото истинският повод за този разрив бил толкова фундаментален, че и двете делегации не посмели да го разкрият на народите си и заизтъквали съвсем други причини – една от друга по-неубедителни.
И така един ден се получил имейл, че в землището точно на браздата на граничния пункт между Гюешево и Деве баир са открити странни кости. Първоначално всички подценили важността на събитието, допускайки, че се касае за умряла маймуна. Навярно от някой цирк, понеже на Балканския полуостров никога не е имало свободни маймуни. И сега няма. После ситуацията страшно се усложнила, след като радиовъглеродният анализ доказал, че възрастта на находката е отпреди около 700 хиляди години. И следователно е свързващото звено между маймуната и човека – известния ни „Питекантропус еректус”. С други думи – Първият човек.
Когато лекарите успеят да открият индивида, от когото тръгва нова заразна болест, така наречения „нулев пациент”, много се радват. В нашия случай нито историците, нито историчарите се зарадвали. Защото това изместило сравнително по-лесно решимия спор от типа „чий е Гоце” или „чий е Даме”, както и как да се нарича античният владетел – Александър Македонски или Александър Български и го заменило с екзистенциалния въпрос „Чий е първият човек?”. Тук вече не можело и дума да става за никакви отстъпки или компромиси.
Вероятно би било възможно да се постигне консенсус, ако бяха открили два скелета и се поделят по братски. Но непременно от един пол, разбира се, защото представете си конфузния подтекст, ако първият мъж е македонец, а първата жена – българка! Или обратното. Но маймуночовекът за съжаления бе само един.
В патовата ситуация някой предложил да потърсят научен арбитраж, като изпратят проби в Руската академия. Това обаче моментално било отхвърлено с довода, че е безсмислено, защото предварително е ясно, че оттам няма да се поколебаят веднага да обявят, че първият човек е руснак. И ще твърдят, че въпросното същество е живяло в сибирската тундра, но е побягнало да се спасява на юг, когато започнали много често там да падат метеорити. Подобни на Тунгуския през 1908 година и даже по-големи.
Затова всички се съгласили, че не е нужно да се разгласява спорният въпрос и да се намесват трети държави или съюзи, защото той е чисто двустранен. И това са си наши вътрешни балкански проблеми.
Касиерката беше спряла да плаща, заслушана в странната история, и като подаде глава над гишето, каза с тежка въздишка:
– Странно е наистина колко лесно понякога могат да бъдат развалени добрите отношения между две близки страни от някой питекантроп.
Иван Сариев
