fbpx
От категория: Разкази за всеки ден

СПОМЕНИ НА ЕДИН “РИЦАР БЕЗ БРОНЯ”

БАЩА МИ

Днес, шофирайки по столичен булевард, видях баща си. Стоеше на тротоара пред една пешеходна пътека. С неизменното каскетче, което носеше лете и зиме. Наметнат със сако, въпреки жегата, стоеше там и чакаше да преминат колите. Нахлуха спомени. Как беше силен, после стана слаб. Един ден ми каза, че камерата, която цял живот бе носил с една ръка, вече не може да вдигне и с две. Тогава му показах как мога да я подхвърлям, колко съм як. Бил е на около 60 години. Наскоро носих нещо тежко, а синът ми го взе и го понесе, като че ли изобщо не тежи… Та там, в жегата, баща ми стоеше и чакаше да премине от другата страна. Спомних си как си купи часовник с цифри, а не със стрелки. Обаче не можеше да го сверява и все викаше мен, да му помагам. Така и не се научи. Сега пък аз не мога да се оправям с компютъра, трябва ми помощ. Смеят ми се, че телефонът ми е от „Зрънчо”! Как бързо преминава животът. Днес си от едната страна на пешеходната пътека, след малко си от другата. Помислих да направя обратен завой и да се върна, да го видя дали е прекосил булеварда. Завих и го видях-още стоеше там и ме гледаше. Позна ме. Сега сигурно и  в него нахлуха спомените. Не издържах погледа му и продължих нататък.

Него го няма от много години. Как се беше озовал там, не знам. Утре пак ще мина по булеварда, но със страх. Какво да му кажа, ако още чака на тротоара?

 

РАНГЕЛ

Прочел съм „Спартак” на Рафаело Джованьоли от кора до кора. Бил съм на 6 години и още не съм можел да казвам „р”. После я четох още няколко пъти в по-сериозна възраст. И досега помня илюстрациите и най-важните моменти от книгата. Та един ден един от най-големите български режисьори-будители на България – Рангел Вълчанов и други колеги на баща ми бяха на гости у нас. Аз се въртя около тях – 6 годишен мъжага – и слушам за какво си приказват големите. Не ми обръщат никакво внимание, говорят си за техни си работи. Аз крача по килима напред-назад и решавам да привлека вниманието. „Чичо Лангеле, ти чел ли си „Спалтак”? На второто питане той се обръща към мен: „Какво?” „Чел ли си книгата Спалтак”?-повтарям аз. „Разбира се.”-отвръща той. И продължава разговора с другите мъже. „Да не лъжеш?”-упорствам аз. Той за миг ме поглежда и казва, че не лъже. „Тогава кажи как се казва гелманецът, който му е най-доблият плиятел?” Рангел се засмя, казаха си още нещо с другите и вика: „Не помня.” Аз гордо го заковах: „Ми щото не си я чел-Окноман се казва.” После излязох доволен, че му натрих носа-заслужи си го-приказва си с другите, а мен не ме забелязва. След много години разбрах, че после са коментирали нашия разговор и той им казал, че не е чел книгата, но не е очаквал, че аз съм я прочел. Сега си мисля-колко съм щастлив, че имам спомени с този велик народен будител. Ако не му бяха попречили „доброжелатели”, неговият филм „Лачените обувки на незнайният войн” щеше де излезе преди „Амаркорд” на Фелини.

ОБЯВА

Видях обява на карирана хартия, залепена на циментов електрически стълб. Красив почерк беше изписал с химикал: “Заменям една година от живота си за четири часа щастие!” И отдолу телефонен номер. Не бях виждал по-тъжно нещо…

После се замислих – какво тъжно има – човекът иска цели четири часа щастие? Малко ли е? Може да е нещастен, може да е уморен. Не иска пари, а четири часа щастие… Какво ли означава това? Така размишлявах, вървейки към мястото, където работех тогава. Влязох в офиса и се загледах в телефона на бюрото. След кратко колебание вдигнах слушалката и набрах онзи номер. Иззвъня „Нокията” в джоба ми!

Олег Ковачев

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

ГЛУПОЛАНДИЯ СРЕЩУ НИДЕРЛАНДИЯ

България не, но преди няколко години аз лично влязох в Шенген. Стъпих в селцето на река Мозел, разположено на три граници – френска, германска и люксембургска. Тук през 1985 г. на един речен кораб е подписано споразумение за отпадане на границите между европейските страни и така малкото люксембургско село става синоним на свободно придвижване за гражданите на Европа. От доста години...

Продължете

Абонамент`2023

Остават броени дни до края на абонаментната кампания - имате възможност да направите абонамент за "Стършел" във всички пощенски станции, в редакцията на вестника или онлайн само до 15 декември! Всички подробности можете да намерите на https://www.starshel.bg/abonament/  Не чакайте последния момент, за да не изпуснете влака!

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име