За какво живей човек? За едната чест и едното красно име!
Нещо такова рече и депутатът Костадин Костадинов миналата седмица, когато обеща да разбие носа на оня тъпак от управляващите, който го бил докачил на чест. Според него така постъпвали истинските мъже, това искал да покаже на дечурлигата, които възторжено снимаха суматохата с телефончетата си от балкона на Парламента.
За едната чест на г-н Костадинов трябва да припомним, че започна като редови член на ВМРО, известно време му беше дори зам-председател, после за кратко прибегна до НФСБ, след това мина откъм „Атака“, а веднъж дори се снима с Корнелия Нинова по време на някакъв предизборен митинг. Така че в случая трябва да приемем, че той защитаваше не само своята и на партията си чест, но и на още няколкото партии, които са имали честта да ги представлява.
Българският политически живот, за разлика от недоразвитите в парламентарно отношение страни, не предполага продължително защитаване на едни и същи убеждения. Класически пример е формацията с почетен председател г-н Любен Дилов (син), която за двайсетина години успя да влезе в четири поредни коалиции – с ВМРО, с ОДС, дори с „България без цензура“, и накрая – с ГЕРБ. И в четири парламента, разбира се.
Излишно е да напомняме на г-н Йордан Цонев, понастоящем виден финансов експерт, че политическият му път започна от някогашното СДС, едни славни години, в които се хвалеше на репортерките с копчетата на ръкавелите си, за да продължи след това в партията, която свали неговото правителство – ДПС.
Най-принципно постъпи г-жа Корнелия Нинова – според нейно интервю след завръщането си от „Техноимпекс“ седнала, прочела всички партийни програми, най є допаднала тази на БСП и като прегърнала лявата идея – и досега не я пуска.
За съжаление, книгата на ексдепутата от ГЕРБ Антон Тодоров е изтеглена благоразумно от продажба. Би било любопитно да прочетем какво мисли бъдещият депутат за шайката на Бойко, Росен, Цецо и другите, към която след първото издание на „Шайка“ се присъедини колкото за един мандат.
Но пък интернет е и затова – книгата може да се смотае, но като изтърсиш нещо в мрежата, то остава да витае из метавселената, за да изскочи в най-неподходящия момент – например, констатацията на г-н Тома Биков от 2013-а година, че „страната ни се управлява от второразреден бандит, а не от изключителен талант, както се опитват да ни внушат някои медии и социолози. Все по-често ще ни хваща срам, че сме допуснали това, което живяхме през последните четири години. Борисов трябва да лежи в затвора“…
Борисов не лежа в затвора, но пък само след година, променил коренно възгледите си, г-н Биков стана не само депутат, но и основен говорител на ГЕРБ и защитник на второразредния бандит…
На подобни чисти, искрени, неподкупни и твърдолинейни личности сме поверили съдбата на страната си. И се радваме, когато някой от тези, които смятаме за по-симпатични, се нахвърли да бие някого от несимпатичните ни.
Макар че ако се вярва на телевизията, в южнокорейския парламент битките са къде-къде по-зрелищни. Може би защото използват традиционните азиатски бойни изкуства за защита на мъжката си чест, а у нас само се дърпат за вратовръзките.
Какъвто ни боят, такава ни и честта!
Румен Белчев
