Било е то литературна мода
писателят да има псевдоним:
незабележим да ходи сред народа,
а с творчеството си – забележим.

Публиката е изпадала в екстаз,
когато пред нея той се появи
и чуе неговия развълнуван глас.
И как заеква, че и как върви…

Към актива си прибавя нов
и неочакван друг голям актив –
да види всенародната любов
и изненадата й, че е още жив…

Елин Пелин го знаел и Багряна
отрекли се от собственото аз.
Какво да каже Язовата Яна
с власт срещу нея ту бент, ту яз?…

И когато нощем е наведен
в самотата си над листа бял,
поетът е от него по-бял и бледен –
не знае жив ли е или умрял.

Затуй живях без псевдоними,
но съкровената им тайна знам:
не искат авторите да са зрими
по две причини – страх и срам.

 Красимир МАШЕВ