На събрание в НДК социалистическата партия представи пред актива си нещо, озаглавено „Визия за България”. Нещо като предизборна програма, нещо като бъдещи намерения, нещо като куп обещания… Лидерката Корнелия Нинова уточни в словото си, че „Визията” не е само за ушите на партийните членове, а за всички българи: „Днес се обръщаме към всеки наш сънародник. Чуйте идеите ни. Ако имате желание, по иванвазовски, който с каквито сили и компетенции разполага, да се включи в този процес”.
Не разбрах какво общо има тук Иван Вазов с партията от „Позитано”, но си рекох: щом така пламенно ме призовават, да се заслушам… Заслушах се във „Визията” и открих, че тия приказки – за държавна икономика, за социална политика, за намаление на ДДС, за ефективно здравеопазване и образование – сме ги слушали, слушали… Та даже сме ги и виждали – по времето на Жан Виденов политиката бе толкова социална, че ни направи заплатите по 5 долара… Държавната икономика бе толкова ефективна, че скапаните съветски заводи гълтаха парите на бюджета, вместо да фалират. За сметка на тях фалираха банки и завличаха вложителите си. А банкерите, назначени за капиталисти от същата тази БСП, станаха милионери и се отърваха даже без съдебни дела. Ами по времето на Орешарски – не фалира ли КТБ? Добре че тогавашният съюз БСП-ДПС (зад кулисите начело с Доган и Пеевски) се задържа малко във властта, иначе пак щеше да фалира и държавата…
Та социалистическите „визии” ги помним – живели сме ги.
Ама сегашните социалисти не били като предишните – в това ни увери един млад деятел от ръководството на партията. Крум Зарков, заместник на Корни, в телевизионно интервю заяви, че те, новото поколение в партията, са отчели грешките на миналото и няма да ги повторят.
Гледаш го на екрана, млад човек, симпатичен. Образован във Франция – завършил Сорбоната. Аха да му повярваш…
Изведнъж водещият го попита за Бузлуджа – там в събота ще се проведе традиционният митинг на социалистите.
Младият социалист засия и се възторгна – много обичал Бузлуджанджджанските митинги. Там се чувствал прекрасно сред другари, сред съмишленици, сред съидейници.
Във възторга му усетих фалша. Защото имам визия за сборищата под Чинията на върха. Не че съм ходил там, моята визия е от телевизия.
Гледал съм репортажи от Бузлуджа – там се веят руски знамена, пеят се песни за „разцветали груши и катюши” и маршируват десантни батальони. Уж навръх Балкана се събрали наши социалисти, пък нарамили портрети на Сталин и Путин.
Някои са облечени във фланелки със сърп и чук на гърдите, а има и такива – с автомат „Калашников”. Да се чудиш що за партия празнува – европейска социалистическа, българска комунистическа или руска болшевишка?
И защо за нашите позитанци руският президент е любимец – нали е строител на капитализма, и то – на олигархичния капитализъм?
Размахват се и портрети на Тодор Правешки, разбира се. На сергии се продават порцеланови чаши и чинии с лика на великите партийни вождове – Сталин, Ленин, Маркс, Живков и Корни…
Това е всяка година на Бузлуджа – такава визия се гледа по всяка телевизия. Щом вєдя тази картина на екрана, не ми трябват други доказателства, че времето за БСП е спряло. И партията от „Позитано” е замръзнала в годините на Сталин и Живков…
Всичко друго са приказки за ушите на глухите и „визии” за очите на слепите.
Готов съм да се басирам, че и тази година на Бузлуджа картината ще е същата.
Не, даже ще е още по-грандиозна! За празника си сега социалистите учредили специална награда на името на Димитър Благоев.
Известни са и първите носители – англичанката Мерсия Маркдермот и (!) Георги Йорданов.
Да, същият. Другарят Георги Йорданов, единственият жив динозавър от живковото политбюро.
Жив е, Живков, жив е, там на балкана!
М. Вешим
