fbpx
От категория: Разкази за всеки ден

РЕШИТЕЛНА

Самият той ми даде тази идея, благодарение на която щях да кажа сбогом на вечното безпаричие. Под “самият той” разбирам бившия си съпруг, който, естествено, живее с далеч по-млада жена от мен.  Това само по себе си говори, че има достатъчно банкноти да я издържа – в противен случай кое уважаващо себе си създание от женски род ще гние при възрастния господин с ишиас, когото аз напуснах?

Аз и възрастният господин имаме син, който освен многото си приятелки има и безкрайно много дългове. Понастоящем той е минал в нелегалност, звънят ми през час разни кредитори и питат къде е извергът. Учудих се, когато една вечер се обади не кредитор, а бившият ми съпруг:

– Кажи на Камен (така се казва неприятният ни син), че ще му помогна да плати дълговете си, защото не желая някой ден да докарат обезобразения му труп пред новия ми мезонет. Гледката ще покруси дълбоко Даяна.

Даяна е младото цвете, което заради аромата на банкнотите живее с моя бивш.

– Уви, не зная къде е синът ти – отвърнах аз.

В края на краищата Косьо, съпругът ми от далечното минало, донесе пет хиляди евро – сума, с която плати на кредиторите. Синът ми и неговата последна любов щастливо се прибраха у дома – събитие, което никак не ме зарадва, защото Камен не яде хляб. Има лениви черва и според лекарите трябвало да се храни само с месо. Друг път, когато Камен акостираше вкъщи с новата си любов, аз излизах в нелегалност при един мой приятел, за когото се надявах да се омъжа. Но той ме отряза – естествено, че на света има много по-млади жени от мене, способни да похарчат парите му.

Камен видя откъде извират финансите: от бившия ми съпруг. Клекна при баща си и заплака на рамото му. “Нима получи ресурс от папа?” – попитах го аз и с изумление разбрах, че баща му отново се е изцедил с няколко хилядарки.  Бях решила и аз да отида на курорт, по дяволите, защото ми омръзна да живея с мъже, които все си намираха някоя по-хубава и по-интелигентна от мен. Моят син трябваше да ми подаде ръка в този труден момент. Той никога не подаваше ръце, нямаше да го направи и сега, но все пак трябваше да опитам.

– Боя се, че имам опасно заболяване – излъгах аз, но Камен не се интересуваше нито от опасни, нито от безопасни заболявания. – Сине, – подхванах на тънката струна, каквато в душата му въобще не съществуваше. – Помня, когато беше малък… Колко беше красив тогава… – единственото нещо, с което можеш да стоплиш отвратителния характер на сина ми, са плоски комплименти от типа колко е привлекателен и гениален. Казах, че като малък само той ме е обичал. Тази дебела лъжа разтопи два-три сантиметра лед под кожата му и той бръкна в джоба си. Извади една смачкана петдесетачка, което не беше добър знак. Изтъкнах, че червата му няма да бъдат толкова лениви, ако ми даде пари назаем. – Ти си прекрасно момче – излъгах отново аз, след което подчертах, че умът му е брилянтен. Така продължавах, докато синът ми измъкна още четири стотачки от джоба си.

– Добре, но трябва да ми ги върнеш – каза.

След това отидох при бившия си съпруг. На него не му пукаше дали ще пукна от рак или ковид. Затова подех:

– Косьо, в името на хубавото помежду ни… – той се намръщи злобно и разбрах, че що се отнася до мен, за нищо хубаво не може да става дума. Добре: – В името на секса, където си силен – лицето му се раздвижи приятелски и аз продължих смело напред: – В името на най-хубавия секс, който съм преживяла, те моля да ми дадеш пари на заем.

– Нямам пари – заяви той, точно както очаквах.

– Винаги си бил благороден – хвърлих висока топка аз. – Може би ще напиша книга за тебе…

Да, бе! Утре ще стана по-рано и веднага почвам да пиша!

– Книга за мене? – измърмори несигурно той.

– Даяна ще бъде очарована – бившата ти жена пише такива прекрасни неща за тебе.

Той ми даде седемстотин лева и след като още половин час дърдорих колко е красива Даяна и колко велик е самият той, сумата стана цяла хилядарка.

С Даяна беше далеч по-трудно. Тя знаеше колко струва един час под завивката с възрастния ми мъж и какво трябва да направи, за да получи BMW Седан. Помолих я да изпие един коняк с мене и опитах увода за тежкото заболяване. “Не съм лекар”, отвърна ми хладно младата орхидея.

Реших да заложа на откровеността:

– Трябват ми пари, за да спечеля един мъж. Дай ми назаем.

– Не съм благотворително дружество – отряза ме тя. – Плати ми коняка, изгубих много време с теб.

– Около лицето ти се излъчва особена аура – стрелях напосоки аз. – Сигурно в предишния си живот си била жрица…

– В предишния си живот ли? – възкликна нежната газела и забрави, че трябва да є плащам коняка. – Сигурно съм била законодател или прорицателка.

Предположих, че е била Юлий Цезар. Идеята, че е била Цезар, є допадна. Даяна призна, че ненавижда възрастните мъже.

Прегърна ме и каза, че копнеела за голямата любов в живота си – с някой млад и силен герой, а не ишиас като Косьо. Така е, потвърдих аз и обещах, че ще напиша книга за нея, защото откъде ще намеря такава личност, която е била пророчица, жрица и Юлий Цезар, събрани в едно? Даяна ми даде две хиляди лева – всичките, които моят бивш є беше предоставил да ходи на масаж, за да го вдъхновява след полунощ. Но ако питаш нея, той само хъркал на възглавницата, а тя обливала с кървави сълзи своята, защото какъв е тоя отвратителен живот – без романтична любов?

Минах в нелегалност – съпругът ми, синът и Даяна ме издирват да си приберат заемите. Зная, че изпращат след мен “опреснители на паметта” – под тая фраза се разбират мъже, които те бият, докато върнеш взетите назаем суми. С първия опреснител спах два пъти и го убедих да продаде стария си  Форд. Парите профукахме на Боровец, след което го накарах да се закълне пред мъжа ми, че съм умряла. С втория се напихме от мъка, че животът е скапан – той беше симпатичен човек. Сега живея в неговата къщичка в полите на Люлин. Не зная колко ще продължи щастието ми, защото имам писма от Даяна, моя бивш и сина ми, в които задружно изтъкват, че не е морално кошница като мене да съсипва такова хубаво младо момче като техния опреснител. Питат ме също така какво става с книгите, които съм обещала да напиша за тях.

Здравка Евтимова

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Докато на Борисов му е много „вътрешно”, Иванчева е вътре

На пръв поглед между двата случая има общи неща – подхвърлени пачки евро и златни кюлчета в чекмеджето на нощното шкафче на единия и 70 хиляди евро в автомобила на другата. Обстоятелство, доказало безпощадно ясно, че паричната единица на еврозоната вече се е наложила като универсално разплащателно средство в определени среди на висшето общество, докато депутатите все още умуват дали да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име