fbpx
От категория: Разкази за всеки ден

СТРЕЛБИЩЕ

МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС “АЛЕКО”

Когато тази неделя айфонът ми се развали и аз не можех да играя компютърни игри, излязох да се пошляя. Стигнах до някаква бензиностанция. Тъкмо да се връщам, забелязах сред бурените до нея голяма избеляла парцалива палатка. Не бях виждал такова праисторическо чудо и отидох да го разгледам. Отпред имаше надпис СТРЕЛБИЩЕ. В полумрака на палатката седеше мъж, който като ме видя, се надигна и ме попита дали ще стрелям. Мъжът беше около седемдесетгодишен, нисък и набит, с кръгла глава, безцветна оредяла косица и тънки устни. Очите му бяха мънички като дуло на пистолет и ме опипваха, сякаш искаха да узнаят всичко за мен. Неприятен дядка. Не разбрах въпроса му и го помолих да ми обясни.

– Тук се стреля за награди – рече мъжът със забележим акцент, като въртеше  голямото червено копче на мръсната си риза. – Даваш левче, давам ти пушка и ти си избираш по какво да стреляш. Стреляш например по ей тая ябълка, като Вилхелм Тел. Уцелваш – давам ти марципанче, не уцелваш – пак ми даваш левче и пак стреляш.

Нещо като компютърните игри, помислих си аз, разглеждайки нарисуваните несръчно мишени. Няма проблем – аз по цели нощи стрелям на айфона си.

Дадох левче, треснах ябълката и старецът ми даде марципанче. С пушка се оказа по-интересно, отколкото с айфон. Вилхелм Тел с марципанче.

– Страшно си падам да стрелям по танкове и самолети – рекох аз. – И да трепя наред лошите и извънземните…

– Ей там, до ябълката, може да стреляш по танкове и самолети.

За второ левче гръмнах няколко танка и самолета. И пак марципанче.

– Я опитай ей оня театър – подкани ме старецът.

Уцелих и театъра. Улучих и две църква, три училища и десетина болници. Опрасках и цял квартал. После цял град. Играта така ме увлече, че вече исках да изпозастрелям всички мишени на стрелбището. Марципанчетата все по-малко ме интересуваха, важното беше опия­нението от самата игра. Колкото повече стрелях, толкова повече ми се стреляше. Старецът ме окуражаваше:

– Стреляй, стреляй! Страшен си, мойто момче!

Прекъсна ни настойчив клаксон откъм бензиностанцията.

– Всъщност аз работя на бензиностанцията – каза старецът, – а на стрелбището прескачам ей така, за едното удоволствие.

Той ми направи знак, че ще дойде, след като зареди камиона, който надуваше клаксона.

Старецът се върна и с намигане ми показа най-тъмния ъгъл на стрелбището.

– Няма нищо по-забавно от стрелянето по хора. Те бягат в ужас, а ти – бум! бум! – застрелваш ги в тила. Всички до един! Застрелваш бабичка – половин марципанче, защото тя е бавна и е лесна мишена. И за бременна също половинка – и тя не е проблем. Но за млада жена или дете, които тичат – цяло марципанче. Те са доста трудни. А за бягаща кокошка или котка цели две марципанчета – много са бързи, проклетите…

Той беше прав – удоволствието да стреляш по бягащи жени и деца не можеше да се сравни с нищо друго. И никакви левчета-марципанчета! Стрелба заради стрелбата! Чисто изкуство! Старецът се въодушеви повече и от мен. Той ръкомахаше, кряскаше, подскачаше и натискаше червеното си копче. Подмлади се, стана ми дори симпатичен. Той измъкна от джоба си пистолет и също започна да стреля. Стреляхме по пищящите хора и се смеехме истерично.

– Дядо Вова, дядо Вова, дай ми пак руско марципанче!

Не бяхме забелязали как до стрелбището беше дошло някакво махленско хлапе. Старецът прие ласкаво изражение и му протегна марципанче, но личеше, че е раздразнен, че ни прекъсват играта. Когато хлапето протегна ръка, старецът го зашлеви и то падна. Хлапето се изправи, измъкна изпод ризката си прашка и изстреля камък в челото на дядо Вова.

Понеделник сутрин. Докато закусвам, стрелям с айфона си по извънземните. После тръгвам към стрелбището – вече знам, че нищо не може да се сравни с истинската пушка. Стрелбището – прадядото на компютърните игри. Класиката не остарява! Палатката я няма, но бензиностанцията е там. Дребничък възрастен мъж с червено копче на ризата зарежда автомобилите, а около него весело подскача хлапе и ближе блокче марципан. STRELBISHTE е най-новата компютърна игра, но е доста тъпа.

Никита НАНКОВ – България

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

Абонамент`2023

Остават броени дни до края на абонаментната кампания - имате възможност да направите абонамент за "Стършел" във всички пощенски станции, в редакцията на вестника или онлайн само до 15 декември! Всички подробности можете да намерите на https://www.starshel.bg/abonament/  Не чакайте последния момент, за да не изпуснете влака!

Продължете

Орден с име на салам

З-з-знак ни дадоха от президенството – наградиха с най-високия орден „Стара планина” не кого да е, а мултака Николай Вълканов, дясна ръка на баш-мултака Илия Павлов, застрелян от неизвестен извършител. И от най-високото място в държавата ни казаха в прав текст: ДС пак е тук и пак ви управлява! Ето какво пише в Уикипедия за  групировката Мултигруп:  „През 90-те години на...

Продължете

ЕДИН ЗАДРЪСТЕН КАЗУС

В Сатиричния театър „Алеко Константинов” от известно време се играе спектакълът „Една задръстена звезда” от Слав Танев и Боряна Иванова. Режисьор: Калин Сърменов. Режисьорът сигурно е този, но за авторите на текста не е сигурно. По-вярно ще е да се каже, че автор на пиесата е нашият колега, стършелът Йордан Попов, напуснал ни в края на 2015. Малко предистория: През 2015...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име