fbpx
От категория: Разкази за всеки ден

ГОЛОТО СУШИ

Двама топ бизнесмени от Чепеларе влязоха в японския ресторант в София и решиха да обядват обичайното, което поръчват в родния си град – суши, подредено върху голо женско тяло. Това го има във всяко меню в Чепеларе.  Тялото, което играе ролята на поднос, задължително е на японка. По-рядко на млад японец, ако поръчващите са дами. В Чепеларе има голяма японска диаспора и всеки път тялото е различно. А и така е по-интересно, разсъждават местните ресторантьори.

Когато сервитьорът съобщи за поръчката на главния готвач, той разбра, че не му е ден. Първо, сутринта го напусна жената, която използваха за това ястие, защото є омръзна да е едновременно част от блюдото, помощничка в кухнята, любовница на готвача, а да є плащат само за това, че е част от менюто. И то пасивната част. Никога, докато е поднос, не можеше да си хапва от храната върху нея.

Готвачът Шинджи звънна на подноса Сузуки, на която на галено казваше Судзи, и се опита да я примоли да се върне на работа, поне колкото да изпълни поръчката. Судзи беше непреклонна, въпреки щедрата оферта, защото точно при позвъняването вече била полегнала на маса в конкурентно заведение и върху нея имало десетки сушита. Сиреч, служебно е заета. А по краката й се стичал сос маринара. Защо маринара, когато той никак не е японски сос, тя не знаела.

Истинска безизходица, помисли Шинджи. Сега в заведението му бяха единствено младият сервитьор Хонда и помощничката леля Ефросинка. Нямаше много полезни ходове – нямаше как да подлъже клиентите за пола на Хонда. Още на етап аперитив клиентите щяха да усетят как ги мамят и можеше да не стъпят повече в заведението. Шинджи надзърна от кухнята към клиентите в заведението. Около шейсетгодишни бяха, с прошарени коси. Значи Ефросинка ще играе поднос. Проблемът беше не толкова във възрастта є, колкото че не беше японка, а радомирка. Лицето є я издаваше. Шинджи реши този проблем с две клечки за зъби, с които изтегли достатъчно очната є линия. Отначало тя категорично отказа, но последва пазарлък за увеличение на заплатата под формата на предоставяне на акции от заведението и обещание, че бакшишът ще е за нея. А той винаги при такива поръчки бил голям.  Тя се съгласи. Имаше малък проблем – Судзи беше дребна девойка, върху която 12 сушита стояха много естествено, а при 105-килограмовата Ефросинка с 12 сушита не можеше да се обиколи само пъпчето. Мащабът беше различен. Отделно имаше някои естетични изисквания, които налагаха някои неща да са само загатнати.

Както и да е, Шинджи, Ефросинка и Хонда се справиха. Наредена с десетки сушита, дамата бе представена на клиентите и стоически лежеше вече 25 минути на масата между двамата бизнесмени, като вече започваше да є се върти свят, защото нямаше възглавница под главата. За по-голям ефект главният готвач изпълняваше регулярно горещи заливки върху сушитата и по-точно върху тялото на Ефросинка. Това беше особено изживяване за нея и тя тихичко попържаше решението на шефа си. Въпреки дълбоко неестествената ситуация клиентите останаха особено впечатлени от храната и поднасянето є, дори накрая със залци хляб отопиха соса и поискаха разговор с Шинджи. Първоначално той се притесни гостите да не се окажат някакви служители под прикритие от Агенцията по храните, тъй като докато подреждаше храната върху голото тяло, забеляза по него известни несъответствия между него и изискванията на наредба №8, която задаваше базисните правила за хигиена в ресторантите. Със Судзи в това отношение му беше по-спокойно. В крайна сметка от разговора с клиентите разбра, че те искат да инвестират в разширяването на заведението срещу прехвърляне на дял от него, тъй като виждали огромен потенциал в този бизнес. Това предложение беше симфония за ушите на главния готвач. Отделно оставиха внушителен бакшиш за Ефросинка. Шинджи веднага подписа набързо изготвения договор и толкова се въодушеви, че при последвалото почистване на масата собственоръчно вдигна Ефросинка, пренесе я до терасата на втория етаж на заведението, провеси я с главата надолу, държейки я за краката, и започна да я тупа, сякаш е покривка. Ефросинка мислеше, че това също е част от процедурата и стоически изтърпя почистването є от трохи. Нещата обаче загрубяха, когато след „изтупването” Шинджи се зае да я напъха в съдомиялната. Там се заформи канска битка, докато Шинджи не се върна в реалността след шеметната оферта и се отказа да напълни миялната машина с тялото на помощничката си.

В този момент в кухнята влезе завърналата се Судзи. Тя завари шефа си, който є беше и любовник, с голата Ефросинка, която всячески се отблъскваше от зоната на съдомиялната. Судзи осмисли картинката като любовно боричкане, каза „аха, всичко е ясно, тук действате много бързо” и напусна своеобразния манеж.

– Прав ти път – рече Шинджи подире є, вече отказал се да напъхва когото и да е, където и да е и даде фронт на Ефросинка да се облече.

Всъщност днес бе много силен ден за японската кухня. Радомирско-японската.

Калин Василев

 


Подкрепете “Стършел” в мисията ни да съхраним сатиричната литература в новата дигитална епоха като направите онлайн дарение през PayPal:

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Докато на Борисов му е много „вътрешно”, Иванчева е вътре

На пръв поглед между двата случая има общи неща – подхвърлени пачки евро и златни кюлчета в чекмеджето на нощното шкафче на единия и 70 хиляди евро в автомобила на другата. Обстоятелство, доказало безпощадно ясно, че паричната единица на еврозоната вече се е наложила като универсално разплащателно средство в определени среди на висшето общество, докато депутатите все още умуват дали да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име