fbpx
От категория: Разкази за всеки ден

ОТИВА ЕДНА БЛОНДИНКА НА КАРДИОЛОГ

Признавам – трябваше да минат два дни, за да остане само медът и да изхвърля жилото. Да остане смешното, защото то е много смешно, ама след два дни.

Човек и добре да живее, един ден вдига кръвно и тогава ще не ще, трябва да отиде на кардиолог. Не съм девствена откъм кардиолози. Интересът на медицината към сърцето ми е отколешен и невзаимен.Тоест моето сърце не проявява никакъв интерес към медицината и отказва да й съдейства. Правила съм какво ли не в името на науката кардиология. Взаимодействала съм с всички възможни уреди, карала съм гола велоергометър, тичала съм по пътечки, опасана с всякакви кабели и жички, измервана съм стояща, лежаща, седяща и спяща. Нищо. Крайният извод винаги се обобщаваше със следните думи ,, Госпожо, имате сърце на спортист, обаче защо е тоя пулс 120 в покой, е неясно “. И така си живея аз дълги години с препускащо сърце и като се видя с пулс 100, празнувам. Пък 90 – еее бре, де бре!

Скоро разбрах, че всяко сърце разполага с точно количество удари и трябва да ги изразходва бавно и разумно. Моето явно е разсипник и яко е прахосало определения ми жизнен лимит сърдечни удари. Поради тази и други причини като рекордно високо кръвно налягане през последния месец ми се наложи да посетя кардиолог в столична болница, титулуваща се като национален специалист по сърцата. Срещата ми с лекарката в тази болница ще остане незабравима. За мен.

Влизам аз – добър ден, добър ден, коя съм, ‘що съм, защо съм там, давам си изследванията, тя започва да ме преглежда, удря ми една слушалка и ме пита:

– А Вие защо идвате болна на лекар?

А сега, де?! Аз вярно съм от провинцията и ние там сме старомодни люде и си ходим основно болни на лекар, а здрави ходим на кино, театър, кръчма, плаж, излет в планината, но аз откакто съм станала пишман софиянка, съм посетила много столични болници и никой не ми е придирял, че съм болна, даже доста радушен прием съм срещала, плюс придружаващо лечение.

Питам плахо какво точно има предвид медицинското лице, а то, успяло да съчетае в едно потреса от моето невежество и безразличие към особата ми, отронва:

– Ами кашляте.

Тука охотно признавам тая вина, то аз си кашлям от май до октомври и от октомври до май, пък скоро и вирус карах. Тя ме изслушва с бъстъркийтъновска физиономия, удря още една слушалка и изграчва:

– Ама моля ви се, Вие сте много зле, вижте си изследванията, аз се чудя как въобще сте намерили сили да дойдете до тук!?!

И пак ме поглежда отгоре, като да се чуди на кушетката ли ще умра в точно този момент, или все пак ще успея да изляза в коридора и там вече няма да съм нейна грижа.

– Ама как така много болна – оказва последна отчаяна съпротива моята жизненост – аз нямам температура, имам отлична сатурация и въобще се чувствам добре, само ми е високо кръвното.

Удостоена съм с мълчание, кардиограма и аха-аха да ми продума тоя стоун фейс с водна ондулация, и телефонът є звънна. Обаждаха се от някакво гробище. Докторката се оживи, взе да обяснява нещо за гробовете и се обърна към мен с молба да се изнеса от кабинета, щото има личен разговор, пък тя като уреди гроб, и ще ме извика. Споко, не беше за мен гробът, тъй по принцип си говореше, нещо щели да чистят гроб. Викам си, айде, размина се и тоя път. Рано се зарадвах. След приключване на разговора бях повикана отново и ми беше казано следното: Да ида на пулмолог, ама до ден-два, щото после няма да има смисъл, даде ми рецепта с недвусмисленото внушение, че то няма нужда да се влага енергия да се занимава с кръвното ми, щото аз тъй-тъй ще си умра от друго тия деня на, ама от добро сърце, ще ми драсне една рецепта. После се сбогува:

– Айде, вижте там какво ще направите за здравето си и ако се оправите, елате пак да видим сърцето.

От което на мен ми стана ясно, че не вярва да се срещнем пак.

Аз излязох навън и колкото и да бях уверена, че няма да се спомина ей на ся тия дни, все пак му ударих един рев. От нерви, щото правораздаването не гледа с добро око на саморазправата с медицинско лице, ако и последното да се опитва да ти внуши, че си смъртник.

После се скарах с шофьора на таксито, първия крив, откакто съм дошла у столична твърдина, който ми каза, че нямам право да плача в колата, щото го разсейвам. Той, видите ли, се чудел защо плача и сбъркал пътя. Тука аз най-нагло рекох, че току-що са ми казали, че ще умра до три дни и ще си плача колкото искам. Той леко се смути и вика:

– Ама щото ще умрете ли плачете?

– Не точно – казвам – има връзка, ама не точно. Виждате ли, аз ще умра до три дни някъде. А след седмица в кварталния супермаркет ще има промоция на миксер. Много исках такъв.

– Бе знаеш ли кви боклуци продават там, бе! Много ти трябва. Айде, не плачи. Без пари ще те закарам. И извинявай, че сбърках адреса и ти виках, аз щото се паникьосах, че ревеш. И сигурно няма да умреш. То тия доктори понякой път са кат миксерите. Има много свестни, ама някои са сто процента брак.

Тука аз казах, че нямам никакво намерение да умирам, и се разделихме кат първи дружки. Той настоя да ме черпи един курс, аз настоях да си платя.

За тези, дето са се притеснили от прогнозата за моя скорошна среща със създателя, ще кажа, че вчера ходих в друга болница, там една мила, мила лекарка след известни манипулации ми каза, че ми няма абсолютно нищо на белия дроб. Ама абсолютно нищо. И на сърцето също ми няма кой знае какво.

Та ако в магазина наистина имаше промоция на миксери, можеше да грабна един, а и да успея да го ползвам известно време.

Светла Чимчимова

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

Абонамент`2023

Остават броени дни до края на абонаментната кампания - имате възможност да направите абонамент за "Стършел" във всички пощенски станции, в редакцията на вестника или онлайн само до 15 декември! Всички подробности можете да намерите на https://www.starshel.bg/abonament/  Не чакайте последния момент, за да не изпуснете влака!

Продължете

Орден с име на салам

З-з-знак ни дадоха от президенството – наградиха с най-високия орден „Стара планина” не кого да е, а мултака Николай Вълканов, дясна ръка на баш-мултака Илия Павлов, застрелян от неизвестен извършител. И от най-високото място в държавата ни казаха в прав текст: ДС пак е тук и пак ви управлява! Ето какво пише в Уикипедия за  групировката Мултигруп:  „През 90-те години на...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име