fbpx

ГЪСКИТЕ СПАСИХА РИМ

България е непоколебим член на НАТО и Европейския съюз. Затова, като верни съюзници и героичен народ, милеещ за правда и свобода, по хамлетовски се питаме: „Да пратим или да не пратим военна помощ на Украйна?“ Политиците мъдро отсичат: „Да не пратим, че да не патим!“ И храбро и свободолюбиво решават вместо оръжие да се пратят дрънкалки за бебетата, бастуни за бабетата, захарни петлета за децата, пилички за нокти за майките и гребенчета за мустаци за бащите.

Новият политически проект „Гъските спасиха Рим“, вдъхновен от историята, предлага гениален отговор на дилемата „Да патим или да не патим?“ Той настоява България да прати на Украйна не само захарни петлета, бастуни и гребенчета, но и един милион възглавници с гъши пух. Възглавницата създава удобство за главата, като спиш, и за задните части, като седиш. Така дилемата „Да пратим или да не пратим?“, която би ни противопоставила на нашите братя-освободители руснаците, се преобразува в дилемата „Под глава или под дирник?“ И докато нашите братя-освободители се потят над този въпрос, нашите братя украинците прочитат скритите във възглавниците упътвания за ползване и – пуха-буха! пуха-буха! – почват да млатят руснаците с възглавниците. Вместо с ракети, самолети и танкове украинците сразяват врага в безпощаден бой с възглавници! Гъските спасяват Украйна, както са спасили и Рим!

Така, по соломоновски, България хем не праща оръжие на Украйна, хем й праща най-страшното оръжие, което й донася победата, хем, както изтъкнахме в началото, доказва, че е непоколебим член на НАТО и Европейския съюз.

Никита Нанков

Още от "Стършел"

ШАРЕНО ХВЪРЧИЛО

Чух го случайно. Пътувах с автобуса към центъра на града, за да изпия една бира в барчето на университета. Събирахме се там поети, критици и обикновени литературни навлеци – все хора, изкушени от тънкостите на художественото слово. Една спирка преди до сляза, натрапчив рефрен се измуши от радиото на шофьора и задълба в главата ми като бургия: Шарено хвърчило тича по...

Продължете

ДИНО БУДЗАТИ (1906 – 1972)

МОТОРНАТА ЧУМА  Една септемврийска сутрин в гараж Ириде на улица Мендоса - бях там случайно - влезе сива кола с екзотична марка и необичайна форма, с чужбински табели, каквито не бяхме виждали друг път. Собственикът, аз, старият главен монтьор Челада, мой близък приятел, и другите служители - всички бяхме в офиса. А през остъклената му стена халето за паркиране се виждаше...

Продължете

ТЕЖКО!

Барман, тежко, уиски дай!... Никой не ми обръща внимание! Каквото и да направя - нищо! Понякога се чудя дали съществувам! Още докато бях нов в занаята, забелязах, че не ме търсят. Отначало се радвах, защото така се работи спокойно, като чиновник бях - отивам в апартамента, опразвам го и си тръгвам без никакви притеснения. Добре, ама започнах да се чудя защо...

Продължете

ВТОРИЯТ ВЕЛИКДЕН

„Българският Великден” – да припомним какво беше това. На 3-ти април 1860 г. на служба в църквата „Св.Стефан” в Истан­бул българският митрополит Иларион Макариополски не произнася името на вселенския гръцки патриарх. Това означава, че не признава властта му и така провъзгласява българската църква за независима. Сега, 163 години по-късно,  изгонването на трима руски свещеници за шпионаж може също да мине за...

Продължете

Прочетете новия "Стършел"!

Подаръци "Стършел"