fbpx
От категория: Разкази за всеки ден

На мотора гайката

Наближава втората годишнина от сватбата ни, но вместо тапи от шампанско чувам неравноделното търрр-ттт-търрр-ттт. Не, не е автоматично оръжие, а моторът на любимия. Същото гърмящо чудовище, с което след олтара ме отведе на гола поляна за меден рокерски уикенд. Аз пък мечтаех за четиризвезден хотел с басейн и фитнес.

Още там обявих война на ръмжащата купчина желязо. Реших да действам като потомка на Ева, но вместо с ябълки изкушавах съпруга си с любимите му ястия и ги гарнирах с всепризнати афродизиаци. Стържех авокадо, варях аспержи, правех сосове със скариди. Той ги излапваше и разнежен ми казваше: „Мила, ще врътна една гайка на мотора. След минута се връщам.“ Чаках в реално време и гледах отнесено към вратата като многострадална латино героиня. Ако имах познат режисьор, можехме да заснемем въздействащ сериал, който да обере не една награда. След час надниквах в гаража, а мъжът ми, омазан в грес, се кълнеше – „Ей сега се качвам“. Рокерското „ей сега“ е обратното на английската точност.

Тогава се зарових в женските списания и изчетох всевъзможни съвети – какво да правите и какво не според сезона или спрямо намаляващата луна. Бях готова и с увеличаващата се озонова дупка да се съобразя, ако се налага. За да привлека любовта и щастието, изхвърлих старите дрехи и обувки и се разделих с любимата си  нащърбена чаша. Задълбочено проучих заръките на Ванга, които носели енергия и щастие на дома. Купих си кръгли огледала за всяка стая, напълних спалните и хола със свещи – сега сме като храм, подготвен за света литургия. Осинових кошер, за да имам винаги подръка бурканче мед – помага за просперитет, спокойствие и комфорт. Имам вече и финикова палма, и пясъчен часовник. Забодох един ветропоказател на балкона, за да овладея вятъра. Украсих хола с тръстика, а от тавана провесих глави чесън – не можеш да познаеш в центъра на София ли си или в Мексико.

И след всички усилия само Камен бряг му е на езика, нито думичка за Лазурния или Иберийския и връзката им с нашата годишнина. Взех щастието си в свои ръце и започнах да събирам пари за първото самолетно пътуване в съвместния ни живот. Обявих, че ако не ме придружи, ще отида в Андалусия с приятелка. Избрах екскурзията, хотела, изгледа от стаята и ден преди да внеса капарото и да обявя „строг пиес“, лекарят ми съобщи, че семейството ни е напът да се увеличи с още един член. Радостната новина сложи край на екскурзионните ми планове и смекчи отношението ми към съперника ми в гаража. Щеше дълго време да събира прах там. Щяхме да отбележим годишнината у дома, а парите от екскурзията реших да инвестирам в семейна кола. Колебаех се между сузуки и хонда, за да му напомня за японската му любов на две колела. Платих първа вноска за най-икономичния вариант. В празничната вечер той се прибра и с тайнствена усмивка ме поведе към гаража. Пред него бе паркиран кемпер.

– Харесва ли ти? Продадох мотора. Сега има място за трима, дори четирима.

Не можех да повярвам – парите от мотора трябваше да отидат за нашия нормален семеен автомобил.

– Но как ще се появим на родителска среща с кемпер?

– Е, след време ще си купим пак мотор.

Ирена Георгиева

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Докато на Борисов му е много „вътрешно”, Иванчева е вътре

На пръв поглед между двата случая има общи неща – подхвърлени пачки евро и златни кюлчета в чекмеджето на нощното шкафче на единия и 70 хиляди евро в автомобила на другата. Обстоятелство, доказало безпощадно ясно, че паричната единица на еврозоната вече се е наложила като универсално разплащателно средство в определени среди на висшето общество, докато депутатите все още умуват дали да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име