fbpx
От категория: Каква стана тя

Конкурс “НАЙ-СМЕШНИЯТ ЧОВЕК, КОГОТО ПОЗНАВАМ”

Стефан Бомжа

Моят познат, Стефан, вероятно е най-забавният човек, с когото поддържам отношения в момента. Понякога работи като статист в киното. Виждали сме го в ролята на джудже в коледен филм; с хавайска риза на Зимния панаир на книгата (тогава рекламираше моя книга) и като брадат, мустакат турчин в историческа лента. Звездният му час според самия него бил, когато по време на една продукция трябвало да влачи идола си, Гари Олдман, за крака, а пък Гари, пльоснат по гръб, му давал акъл как точно да го подхване.

Какво работи Стефан освен статист е мистерия. Самият той твърди, че продавал книги. Но веднъж ми довери и че бил шпионин като дядо си, Стефан старши. За Стефан старши има публикувани документи, че наистина е работил в разузнаването навремето, а колкото до внука му… не знам какво да мисля. Когато се сетя за това изявление, винаги се чудя дали е бил сериозен.

Като хоби Стефчо се занимава с писане. И с четене. И със снимане на тролски видеоклипове. Наскоро попаднах на негов клип как се вози в трамвай, а на друг разглеждаше книга-игра под портрета на Тодор Живков и в съпровод на „Вставай, страна огромная“. Що се отнася до разказите му, ако някога попаднете на тях, пригответе си памперс, преди да ги зачетете. Мечтата на Стефан е да стане бомж (от руски – бездомник). Точно бомж, а не прост   клошар. Затова пуска коса и брада (освен заради киното) и ходи да чете книги по градинките. Разбира се, истински бомж той няма да стане, защото притежава два апартамента в София, но се справя отлично с наподобяването. Най-голямата похвала за него е някой да му каже, че прилича на бомж, а когато нарича така другите, не е за да ги обижда.

Понякога Стефчо твърди, че не пие. Само че сме си пийвали заедно по биричка. Твърди, че и по жени не ходи, но тук историята мълчи позорно. Още никой не е успял да уличи Стефан в близки отношения с представителка на противния пол. Може би бягат от него.

Ако Стефчо някога прочете този текст, сигурно ще поиска да ме замери с тежък, евтин и държавен предмет. Стига да намери такъв, разбира се. А може на свой ред да напише нещо за мен. Моята личност не е толкова интересна като неговата, но знае ли се? И все пак се радвам, че го познавам и че винаги когато ми е тъжно, мога да разчитам на неговите истории да ме развеселят.

Стефана Ташева

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

ДА ЖИВЕЕ ХЕПИЕНДЪТ!

Сашко е намерен! Извънредни емисии и повсеместна народна радост. Девет дни телевизионните новини започваха, а често и свършваха със сводки по издирването на изчезналия петокласник. След дълго чакания хепиенд социалните мрежи се напълниха със стария футболен възглас: „Господ е българин!”. Каква е истината за изгубването на детето, едва ли някога ще стане ясно, и не това е най-важното. За последните 20...

Продължете

мИСТЕРИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЛАСОВЕ

Хакерите са за това – да бърникат из интернет пространството, да блокират сайтове, които не им харесват, и да объркват кореспонденцията между институциите. Преди дни в редакционната поща попадна проектът за изборен кодекс на една от парламентарно представените партии, изпратен до почти коалиционните є партньори. Тъй като никой няма време и търпение да изчете всичките сто и деветдесет страници, ние сме...

Продължете

Йожен ЙОНЕСКО (1909 – 1994)

МОМИЧЕ ЗА ЖЕНЕНЕ Пиеса в едно действие Госпожата носи шапка с изкуствени цветя, закрепена с голяма игла, държи чанта, облечена е в дълга рокля и виолетов жакет. Господинът е в редингот, с черна вратовръзка, дантелени маншети, има бяла брада. Двамата са седнали на пейка в парка. ГОСПОЖАТА: Мога да ви кажа, че моята дъщеря завърши учението си с отлични оценки. ГОСПОДИНЪТ:...

Продължете

СЛЕД КАТО МЕ ПРОБИХА

Когато ме пробиха някъде, миг преди да отворя единственото си око към света, потръпнах от ужас! Настина беше потресаващо. Да, уви. Най-злокобните ми съмнения се оправдаха. Бяха ме издълбали в някакъв си кавал-провинциа­лист! В един български селянин! Къде бе гледал баща ми, свределът, произведен в бляскавата немска провинция Северен Рейн - Вестфалия! Къде се бе отнесла майка ми, острата пила, която...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име