Какво правят лекарите – реаниматори и анестезиолози? Слагат упойки и се грижат за хората в тежко състояние.
С какво се занимават хумористите? Разказват смешки да веселят публиката.
Ако един комик се заеме с реанимация или тръгне да упоява пациент, резултатът може да е скръбен.
А защо тогава анестезиолозите с такава лекота разправят вицове по медиите?
Това се запитах, когато видях един лекар, уважаван специалист в професията си, да търси ново амплоа – на хуморист. Беше излязъл в събота сутринта по бТВ, не толкова да говори за проблемите на медицината, които никак не са малко, а да забавлява зрителите. И пред двете дами-водещи изтърси два цинични вица. Като ги чуха, дамите се усмихнаха доста кисело – вулгарността видимо им дойде вповече. Вероятно и на зрителите. А пък докторът, без да се смути, продължаваше да се смее сам на остроумието си.
Не съм анестезиолог, но знам, че за упойките важна е мярката – с по-малко пациентът ще го боли, с повече – може и да не се събуди.
Мярката е важна и във вицовете. Зависи от мястото, зависи и от аудиторията. Едно е да разкажеш пиперлив виц пред приятели, когато сте пийнали по чаша, друго е да ръсиш простотии по телевизията. Едното може да е смешно, другото е грубост и неинтелигентност.
„Кажи ми един виц, за да ти кажа какъв си!” – по това правило може да прецениш интелигентността на разказвача.
Ако срещна този анестезиолог, ще му разкажа следния виц: Един пече кестени на количка пред банка. Минава негов познат и го моли:”Дай пет лева назаем!”. „Не мога!” – отвръща продавачът на кестени. – „Имам договор с банката. Тя да не пече кестени, аз да не давам заеми!”
Дано ме разбере и да наблегне на упойките.
В текста на Хипократовата клетва никъде не е казано,че лечителят трябва да прави шоу на пациента. „Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да лекувам някой болен” – се казва в клетвата.
Помнят ли го докторите това изречение, когато влизат в домовете ни през телевизора?
Щеше ли тогава уважаван специалист като професор Тодор Кантарджиев, когото гледахме с доверие и надежда в най-тежките времена на Ковид-пандемията, сега да е част от телевизионното шоу „България търси талант”?
Може да е забавен събеседник и да има чувство за хумор, но неговият талант е другаде – в медицината и микробиологията, а не в шоуто.
Днес ще е в телевизора да търси таланти, утре ще готви свинско със зеле в „Черешката на тортата”…
Или ще излезе да коментира политиката, че е най-лесно.
После как пациентите ще му имат доверие?
Колкото доверие имат на психиатърка, директорка на клиника, която не слизаше от екрана по време на кампанията на Румен Радев, беше част от инициативния му комитет и по-охотно от политолозите се изказваше за изборите – и по телевизията, и във фейсбука си.
Докато тя бистреше политиката, кой ли се грижеше за пациентите й?
Щом докторите влизат в телевизора, в шоуто и в политиката, чудно ли е тогава, че народът масово се лекува по интернет?
Веднъж един чужденец, който бе живял известно време в милата ни родина, ми каза: „У вас никой не си гледа работата, всеки прави нещо друго: съдиите имат хотели, държавните служители – частен бизнес… Продавачките мечтаят да са певици, певиците учат психология… Хлебарят иска да е архитект, а архитектът си прави хляб вкъщи…Затова нито хлябът ви е хубав, нито къщите…”
Не го питах дали скоро е ходил на лекар, за да му разкажат някой виц.
М.ВЕШИМ
