fbpx
От категория: Каква стана тя

Конкурс „НАЙ-СМЕШНИЯТ ЧОВЕК, КОГОТО ПОЗНАВАМ“

Хубав ден

Днес се събудих в страхотно настроение. Станах от леглото, измих си зъбите и си направих ароматно кафе. Няма значение, че си го разлях върху чистата и изпрана бяла риза. Няма как няколко петна по дрехите да ми развалят хубавото настроение!

Преоблякох се, направих си ново кафе, полях се и с него и въпреки това усмивката не слезе от лицето ми. Тръгнах за работа. Докато чаках автобуса, една кола мина през локвата пред мен. Така се сдобих с панталон по новата мода – на хубави кафяви ивици. Важното е, че настроението ми бе на шест. Не спрях да се усмихвам дори когато отхапах от ореховката и си счупих част от предния зъб със скритата в нея орехова черупка.

Какво от това – щях да си запиша час при зъболекар. Но не и днес. Днес просто щях да огрея целия свят с лъчезарната си вече полуусмивка.

Стигнах до работата. Портиерът, с когото по принцип си имаме приказка, не ме позна. Аз не му се  разсърдих. Че как ще ме познае, като излъчвах на талази позитивна енергия – с разчорлената си коса, стилната автобусна асиметрия в дрехите, чаровната усмивка с половин зъб отпред.

Обясних му коя съм, рискува, пусна ме в офиса. По стълбите до втория етаж чух как някой подвиква на друг: „Ето я онази, лудата“. Огледах се, за да я видя и аз. Странно, не я забелязах. Бяхме само аз и ония двамата.

Стигнах си до бюрото и включих служебната кафеварка. Една колежка дойде и докато жестикулираше, ми бутна чашата и я разля върху клавиатурата. Пак се олях, но животът е хубав, когато ти върви на кафе!

Към обяд отидох в столовата. По пътя срещнах няколко човека, които също говореха за онази, лудат . Отново не успях да я видя. Но Го съзрях – Него, колегата, в когото тайно съм влюбена. Усмихнах му се, той ме изгледа някак любовно, след което се обърна и много бързо се отдалечи, без да ми каже абсолютно нищо. Сигурна съм, че е доста срамежлив. Няма как иначе да устои на позитивната ми усмивка.

Привечер, преди да си тръгна от работа, колегата още не ме бе поканил на среща, но пък се сдобих с нова дупка на панталона. Забравих да спомена, че докато слизах по стълбите към столовата, токът ми се беше счупил и паднах.

Докато се прибирах на един ток към къщи, вече се бе стъмнило. Усетих, че някой ходи твърде близко зад мен, обърнах се рязко и нададох позитивен вик. Беше съседското момче, на около десет години. Заеква и майка му го води на логопед. Беше ми споделила, че преди да се пренесат в нашия блок, си говорело нормално. Горкото, какво ли му се е случило? Винаги когато се срещнем случайно, много бърза.

Дори се качва по стълбите, за да не чака асансьора, че много се бавел. То донякъде е полезно да се качваш пеша до дванайсетия етаж.

Най-сетне след този толкова хубав ден, изживян с едно страхотно настроение, си влязох вкъщи. От коридора чух, че по стълбището пак си говорят за онази, лудата. Притесних се ужасно и тръгнах да търся нож, за да  им помогна.

Въпреки това усмивката не слезе от лицето ми.

Але ГОРСКА

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

ЕДИН ЗАДРЪСТЕН КАЗУС

В Сатиричния театър „Алеко Константинов” от известно време се играе спектакълът „Една задръстена звезда” от Слав Танев и Боряна Иванова. Режисьор: Калин Сърменов. Режисьорът сигурно е този, но за авторите на текста не е сигурно. По-вярно ще е да се каже, че автор на пиесата е нашият колега, стършелът Йордан Попов, напуснал ни в края на 2015. Малко предистория: През 2015...

Продължете

Директно от играта

Здравейте, драги приятели на най-красивата игра! Днес коментаторският ни пункт е разположен в зала 12 на Градския съд, където ще проследим пряко първото за сезона открито съдебно заседание срещу Иван Петров - Изверга, подсъдим по 92 обвинения в рекет, въоръжени грабежи, документни измами и неправилно паркиране. Ще приключи ли вечното дерби между Изверга и закона, ще влезе ли той в затвора?...

Продължете

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име