
чаша вино и другар…
Който всичко туй си има,
не е беден, нито стар.
Нека вихрите отвънка
да засипват твоя праг.
Ти настрой китара звънка,
за любов запей ти пак.
Виж жена ти как те слуша,
сплела морните ръце,
после идва, в теб се гушва –
двама сте сърце в сърце.
Ще отминат дните къси
и злините на света.
Вярвай, пак ще ни поръси
с аромати пролетта.
Вънка вие люта зима
като гладен помияр.
Ах, блазе му, който има
топло кътче и другар!
Румен ИВАНЧЕВ