Все още е мъгливо. Но в мъглата
свидливо слънце
над града проблясва.
Предпразничният сняг
гримирал е асфалта.
И Дядо Коледа върви към нас
с предпазна маска…
Дошел е без шейна,
без празнични звънчета.
И крачи сам, развял брадата бяла –
така че да не могат
крадливите джуджета
безредно да му бъркат във чувала.
Все този старец, но в по-друго време.
И тук, и там вратите
с надежда се разтварят…
Дори да е забравил подарък и за мене –
надеждата
днес също е подарък.
Георги Константинов