fbpx
От категория: Каква стана тя

БЕЗЛИЧНА КАРТА

Имам жестока мигрена и лежа в единствената поза, в която болката е поносима. Хем съм по корем, хем тъй съм си завъртяла врата, че гледам тавана, и съм си прекрачила дясното рамо с левия крак. Едва-едва дишам, щото а съм си поела дъх, а ми е запрепускала конницата на Чингиз хан по нервните окончания.

И баш тогава моята приятелка Анелия, която беше ходила да си вади нова лична карта, пристига с тоя чутовен връх на милиционерската фотография в ръка. Шедьовър, можещ да предизвика тежки психически поражения и у катил, нежели у суетна жена, ама маскиран под безличното име ,,снимка за лична карта “.

Гледам, че не стъпва много сербез, и викам –  чакай да видя какъв е проблемът:

– Кой е умрял? – питам.

– Ми, ако не ти е много зле, да ти покажа новата си лична карта – скрибуца нехарактерно за нея с отчаяние и примирение в гласа.

– Давай я – смела съм – аз съм преживяла в детството си няколко фестивала на художествена самодейност, не се плаша лесно.

Тя ми я подава, аз поглеждам снимката и …

– Олеле, божичко, и ти, света Богородице закрилнице! – викам и се прекръствам три пъти.

От снимката ме гледа нещо, което би вдъхновило всеки художник- постановчик и сценичен гримьор за нов прочит на образа на Квазимодо от ,,Парижката Света Богородица”. Не знам точно как да ви обясня, обаче в картина на Пикасо от най-ръбатия му период има повече симетрия. Нещо като Дора Маар с котка, ама без котката. Сигурна съм, че някъде в някакво детско анимационно филмче имаше подобно същество, на което едното му око е на челото, а другото на скулата. Дясната буза е с такъв овал, все едно зъболекар си е наврял месечните запаси от тампони там, ама преди това е имало и абцес на поне три зъба. От играта на светлосенките изглежда, все едно е със сур мустак, а за косата … ами няма думи измислени. Само ми се върти из главата асоциация с един герой от ,,Магьосникът от Оз”.

Грях ми на душата, ама така не съм се смяла, откак като дете гледах филми с Луи дьо Фюнес. Мина ми и мигрена, и всичко.

Накрая викам:

– Слушай, Ани, аз в тая лична карта виждам пазарна ниша. С нея може да преминават нелегални през граница, съвсем законно, щото това на снимката може да е всичко от двайсет до осемдесет години: мъж, жена, извънземно, с каквито и да е расови белези. И никакви благотворителности – при ползване непременно да ти плащат!

Светла Чимчимова

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

мИСТЕРИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЛАСОВЕ

Хакерите са за това – да бърникат из интернет пространството, да блокират сайтове, които не им харесват, и да объркват кореспонденцията между институциите. Преди дни в редакционната поща попадна проектът за изборен кодекс на една от парламентарно представените партии, изпратен до почти коалиционните є партньори. Тъй като никой няма време и търпение да изчете всичките сто и деветдесет страници, ние сме...

Продължете

Йожен ЙОНЕСКО (1909 – 1994)

МОМИЧЕ ЗА ЖЕНЕНЕ Пиеса в едно действие Госпожата носи шапка с изкуствени цветя, закрепена с голяма игла, държи чанта, облечена е в дълга рокля и виолетов жакет. Господинът е в редингот, с черна вратовръзка, дантелени маншети, има бяла брада. Двамата са седнали на пейка в парка. ГОСПОЖАТА: Мога да ви кажа, че моята дъщеря завърши учението си с отлични оценки. ГОСПОДИНЪТ:...

Продължете

СЛЕД КАТО МЕ ПРОБИХА

Когато ме пробиха някъде, миг преди да отворя единственото си око към света, потръпнах от ужас! Настина беше потресаващо. Да, уви. Най-злокобните ми съмнения се оправдаха. Бяха ме издълбали в някакъв си кавал-провинциа­лист! В един български селянин! Къде бе гледал баща ми, свределът, произведен в бляскавата немска провинция Северен Рейн - Вестфалия! Къде се бе отнесла майка ми, острата пила, която...

Продължете

ЧИНИЯТА НА ВЪЗДИШКИТЕ

ЧИНИЯТА НА ВЪЗДИШКИТЕ Калоян Паргов, функционер на БСП, почти двойник на Вълко Червенков – като  мислене и като излъчване, връчил награда на млада архитектка. Наградата е за „Съхранение и нов живот на наследството”, а архитектката  Дора Иванова е отличена с нея заради усилията є да възроди „чинията” на Бузлуджа – паметника на комунизма, издигнат в началото на 80-те. И сто награди да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име