„НЕ ДИШАЙ!“
Имаме повод да си спомним за лентата на Юри Жиров „Дишай!“ /1988 г./ за обгазяването на Русе от съседна Румъния и за всенародния протест по този повод срещу Живковото управление. От тогава минаха над 30 години и русенци вече не дишат смог. Но за жалост съдбата им се възпроизвежда – днес на много места в страната въздухът е почти като в хитлеровите газови камери.
Ето я последната вест, при която интересното е, че бива скривана от народа. Понастящем в Брюксел текат срещу България не една и две, а цели 15 /!/ наказателни процедури за нарушени екологични норми. Например през 2017 г. сме получили предписание за очистване от дим и запрашаване. То обаче остава скрито в най- долното чекмедже на екоминистерството. Но през март т.г. то бива повторено, ала този път гарнирано със скромната глоба от 10 млн. лв. Която – и за наше нещастие – занапред всеки божи ден ще бъде надлежно начислявана с прогресивна лихва. Според последната парламентарна екокомисия – за атмосферен смог се очертава идната година да платим общо 50 млн. лв. Но нали бълха ни е ухапала – милионите вече за нищо ги нямаме. И на чиновниците ни не им пука – не плащат от собствения си джоб и си свирукат …
И друг факт. Всяка година конкретно в София умират 900 души по причина на лош въздух. И ето го парадоксът – хем погиваме от мръсна атмосфера, хем вече ще плащаме, че мрем…
Към санкциите за въздуха вървят и тези за 35 незаконни сметища и за липса на обработващи инсталации. Италианската мафия вече не може да печели от боклука /държавата я подгони/, но бързо се оправи, прехвърляйки бизнеса си на българските си колеги…
А знае ли обществото ни и друго – че немалко пречиствателни станции, така хвалени от Борисов – не работят и стоят като паметници на технологичното ни безхаберие ?
С още много санкции предстои да бъдем сурвакани.
Продължаваме да возим таратайки от миналия век. Кюмбетата не спират да бълват отровен дим от дърва, стари дрехи и автогуми. Зимъс в Банкя – „най- кислородният“ наш град и родно място на видния си гражданин Борисов – въздухът е по-тежък дори от Делхи, най- задушливия град в света.
Но защо въросните 15 процедури бяха скривани, та ги съобщи едва служебното правителство ? Много просто – още от бившия си чорбаджия Живков нашият експремиер се бе научил да не обажда лоши вести. Младите например не знаят, че за аварията в Чернобил /1986 г./ у нас бе съобщено след цяла една седмица!
На финала информираме, че се готви нов филм.
Който този път ще се нарича „Не дишай !“ Явно идва времето на нови еко-асортименти. По хранителните ни магазини ще се продават освен туби с вода от алпийски езера – и буркани със свеж въздух от Хималаите.
Наско МАНДАДЖИЕВ
