fbpx

СТРОЙ СЕ, ПРЕБРОЙ СЕ!

Държавата ни призова: строй се, преброй се! Който не може сам, преброители ще му дойдат на крака, за да го отчетат в статистиката.

Въпреки първоначалните „бъгове” в системата на преброяването /то при нас кое ли е тръгнало гладко/ , първоначалният срок бе удължен и  нещата почти се нормализираха – няма оплаквания за сривове в системата. Бавно, полека и агале-агале вече преброени са два и половина милиона българи. С тия темпове, живот и здраве, до Коледа-до Ковида, може всички да влезем в компютрите на статистиката.

Добре, ще влезем в статистиката – и какво от това?

Какво ще научим ние, българите, за себе си? Най-вероятно, че сме станали по-малко отпреди десет години, когато сме се броили за последно.

Ние това си го знаем.

По-интересно ще е да научим, щом сме по-малко, то дали е намаляла и администрацията ни? Или се е увеличила?

В София човек не може да добие представа за демографските процеси, но достатъчно е да отиде в провинцията и да излезе по мръкнало на главната улица – рядко ще срещне човек. Градове като Ловеч, Сливен, Ямбол и т.н. са намалели наполовина през последните десетилетия…За Северозапада – Видин, Монтана и Враца – да не говорим.

Би трябвало тогава наполовина да е намаляла и администрацията в тези градове.

Дали това ще ни го каже  статистиката?

И ако ни го каже, то ще има ли някакви съкращения на чиновници, които се оказват ненужни, защото няма кого да обслужват?

Едва ли… Най-трудно се съкращава чиновническата армия и никое правителство не иска да изправи тая армия срещу себе си.

Затова уж усвояваме милиони за „електронно правителство”, уж въвеждаме комплексно административно обслужване „на едно гише”, а всъщност нищо не мърда – чиновникът е непоклатим на мястото си.

Реформа в администрацията – от това има най-голяма нужда България.

Но кой политик или правителство да я направи?

Нали през три месеца правим избори, електорат трябва…

Михал Мишковед

Още от "Стършел"

ШАРЕНО ХВЪРЧИЛО

Чух го случайно. Пътувах с автобуса към центъра на града, за да изпия една бира в барчето на университета. Събирахме се там поети, критици и обикновени литературни навлеци – все хора, изкушени от тънкостите на художественото слово. Една спирка преди до сляза, натрапчив рефрен се измуши от радиото на шофьора и задълба в главата ми като бургия: Шарено хвърчило тича по...

Продължете

ДИНО БУДЗАТИ (1906 – 1972)

МОТОРНАТА ЧУМА  Една септемврийска сутрин в гараж Ириде на улица Мендоса - бях там случайно - влезе сива кола с екзотична марка и необичайна форма, с чужбински табели, каквито не бяхме виждали друг път. Собственикът, аз, старият главен монтьор Челада, мой близък приятел, и другите служители - всички бяхме в офиса. А през остъклената му стена халето за паркиране се виждаше...

Продължете

ТЕЖКО!

Барман, тежко, уиски дай!... Никой не ми обръща внимание! Каквото и да направя - нищо! Понякога се чудя дали съществувам! Още докато бях нов в занаята, забелязах, че не ме търсят. Отначало се радвах, защото така се работи спокойно, като чиновник бях - отивам в апартамента, опразвам го и си тръгвам без никакви притеснения. Добре, ама започнах да се чудя защо...

Продължете

ВТОРИЯТ ВЕЛИКДЕН

„Българският Великден” – да припомним какво беше това. На 3-ти април 1860 г. на служба в църквата „Св.Стефан” в Истан­бул българският митрополит Иларион Макариополски не произнася името на вселенския гръцки патриарх. Това означава, че не признава властта му и така провъзгласява българската църква за независима. Сега, 163 години по-късно,  изгонването на трима руски свещеници за шпионаж може също да мине за...

Продължете

Прочетете новия "Стършел"!

Подаръци "Стършел"