fbpx
От категория: Каква стана тя

СРЕЩА ОТ ТРЕТИ ВИД

Вън вали като в роман на Томас Харди, аз си седя на дивана, чета една книга и рева. Тоя, дето ми я препоръча като леко плажно четиво, ако знае какво му мисля… През две страници умират кученца, някой някого разлюбва и един мъж, модерна версия на Филип Марлоу, си търси белята. Все на рев ме кара и на ядене. Като туриш и дъжда, че ми се бастиса прането и съм къдрава като болонка от тая влага, трябва да е ясно, че не съм баш слънчев лъч в настроението. На вратата в този сюблимен момент се звъни. Отварям със замах и понеже на входа ни туриха врата като на Форт Нокс, знам, че може да е само някой вътрешен, не си правя труда много да се обличам. Ядец. Заставам рошава, със зачервени от плач очи и по гащи и микроскопична тениска, срещу някакъв непознат, дребен, мазен на вид човечец, с три косъма и три четвърти, артистично зализани с нещо блажно върху още по-блажното му теме. Общото усещане е като да живее във фритюрник. И баш тъй понамирисва – на пържено.
Мазният човечец ме оглежда мазно от горе до долу и с мазен глас казва :
– Госпожа, ние таковата…
– Кои сте вие и каковата? – простъргвам злобно с глас като на Бони Тейлър, която е закусвала натрошени стъкла. Казах ви, преди десет страници умря кученце и се бастисаха сумати рози в нещастна любов, не може да се очаква да съм образец на човеколюбие.
Човекът баница най-после отмества поглед от краката ми и ме поглежда в лицето. Мязам на Горгона Медуза в цикъл. Рядко гледам някого от високо, ама тоя мога да го занитя с поглед за пода.
– Ние, госпожа, таковата, за водата – продължава с кралската форма на общуване мазньото.
– Какво за водата?
– Ами таковата, имате ли вода?
– Що, искате да се изкъпете ли?!
– Ааа, не.
Има си хас и да се къпе. То да не е неделя. Тоя като го гледам, и предната неделя е прескочил. Тука аз взех нещата в свои ръце и успях да изкопча, че е водопроводчик и явно е сбъркал входа. Разделихме се по живо – по здраво и той отиде да мъчи комшийския водопровод, а аз се върнах на дивана при книжката, да видя моя човек в какви неприятности ще се забърка в следващите страници и няма ли да отпере най-после някоя знойна блондинка, да ми дойде сърце на място, че ми додея от реване.
Абе защо в немските филми за възрастни водопроводчиците са като статуи на Микеланджело, ама с по-големи монтажни ключове, нали, пък на мен ми се падна копие на Дани де Вито като Пингвина в ,,Батман се завръща”?! Миналата година се случи това.Тази година ни дъжд, ни водопроводчици.

Светла Чимчимова

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

Абонамент`2023

Остават броени дни до края на абонаментната кампания - имате възможност да направите абонамент за "Стършел" във всички пощенски станции, в редакцията на вестника или онлайн само до 15 декември! Всички подробности можете да намерите на https://www.starshel.bg/abonament/  Не чакайте последния момент, за да не изпуснете влака!

Продължете

Орден с име на салам

З-з-знак ни дадоха от президенството – наградиха с най-високия орден „Стара планина” не кого да е, а мултака Николай Вълканов, дясна ръка на баш-мултака Илия Павлов, застрелян от неизвестен извършител. И от най-високото място в държавата ни казаха в прав текст: ДС пак е тук и пак ви управлява! Ето какво пише в Уикипедия за  групировката Мултигруп:  „През 90-те години на...

Продължете

ЕДИН ЗАДРЪСТЕН КАЗУС

В Сатиричния театър „Алеко Константинов” от известно време се играе спектакълът „Една задръстена звезда” от Слав Танев и Боряна Иванова. Режисьор: Калин Сърменов. Режисьорът сигурно е този, но за авторите на текста не е сигурно. По-вярно ще е да се каже, че автор на пиесата е нашият колега, стършелът Йордан Попов, напуснал ни в края на 2015. Малко предистория: През 2015...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име