fbpx
От категория: Класика в жанра

КОНСКА ФАМИЛИЯ

Антон Павлович Чехов (1860 – 1904)

Генерал-майора в оставка Булдеев го заболяха зъби. Той жабуреше устата си с водка, коняк, слагаше на болния зъб тютюн, опиум, терпентин, газ, мажеше бузата си с йод, в ушите му имаше намокрен в спирт памук, но всичко това или не помагаше, или предизвикваше гадене. Дойде докторът. Той почовърка зъба, предписа хинин, но и това не помогна. На предложението да извадят болния зъб генералът отказа. Всички домашни — жената, децата, прислугата, дори помощник-готвачът Петка — предлагаха всеки свое средство. Между това дойде при него и управителят на имението му, Иван Евсеич, и го посъветва да се полекува с баене.

Тук, в нашата околия, ваше превъзходителство — каза той, — преди десетина години служеше акцизният Яков Василич. Баеше за зъби — чудесна работа. Случваше се, обърне се към прозореца, пошепне, плюне — и като че ли не е било. Такава сила му е дадена…

Къде е той сега?

След като го уволниха от акцизното, живее при тъща си в Саратов. Сега само от зъби се прехранва. Ако някой го заболи зъб, отиват при него и помага… Тамошните, саратовчани, в дома си лекува, а тия от другите градове, тях по телеграфа. Изпратете му, ваше превъзходителство, телеграма, че тъй и тъй стои работата… раба божия Алексея го болят зъбите, моля да ги излекувате. А парите за лечение по пощата изпратете.

Глупости! Шарлатанство!

Опитайте, ваше превъзходителство. Много обича водката, не живее с жена си, а с една немкиня, псува като хамалин, но може да се каже, вълшебник!

Изпрати, Альоша! — замоли и генералшата. — Ти не вярваш на баене, ама аз на себе си съм го изпитала. Макар и да не вярваш, но защо да не изпратиш? Няма да ти се откъснат ръцете от това.

Е, добре — съгласи се Булдеев. — От туй чудо не само на акцизния, ами и на дявола телеграма ще пратиш… Ох! Сили нямам вече! А къде живее твоят акцизен? Как да му пиша?

Генералът седна на масата и взе перото в ръка.

В Саратов всяко куче го знае — каза управителят. — Моля, пишете, ваше превъзходителство, в град Саратов, значи… До негово благородие господин Яков Василич… Василич…

Е?

Василич… Яков Василич… а по фамилия … А фамилията ето че забравих!… Василич… Дявол да го вземе… Как му беше фамилията? Одеве, като идвах насам, помнех я… Позволете, моля…

Иван Евсеич вдигна очи към тавана и замърда устни. Булдеев и генералшата чакаха нетърпеливо.

Е, какво? По-скоро мисли!

Ей сега… Василич… Яков Василич… Забравих! Такава една проста фамилия, като че ли беше конска… Кобилин? Не, не Кобилин. Почакайте… Жеребцов май беше? Не, не и Жеребцов. Помня, че беше конска фамилия, ама каква — изхвръкнало ми е от главата…

Жеребятников?

Не, не. Почакайте… Кобилицин… Кобилятников… Кобелев…

Това е вече кучешка, а не конска. Жеребчиков?

Не, не и Жеребчиков… Конин… Конев… Жеребкин… Не е, не е!

Но тогава как ще му пиша? Помисли!

Ей сега. Конкин… Кобилкин… Впрегатков… — Впрегатников? — запита генералшата.

Не, не. Хамуткин… Не, не е така! Забравил съм го!

Тогава защо, дявол да го вземе, се тикаш да даваш съвети, като си забравил? — разсърди се генералът. — Хайде, махай се оттук!

Иван Евсеич бавно излезе, а генералът се хвана за страната и заходи из стаите.

Ох, божичко! — ридаеше той. — Ох, майчице! Ох, черно ми е пред очите!

Управителят влезе в градината и като вдигна очи към небето, започна да си припомня фамилията на акцизния:

Жеребчиков… Жеребковски… Жеребенко… Не, не е тъй! Конярски, Коняревич… Жеребкович… Кобилянски… След малко го извикаха при господарите.

Спомни ли си? — запита генералът.

Съвсем не, ваше превъзходителство.

Може би Конявски? Кончинков? Не?

И всички в къщи в надпревара започнаха да измислят фамилии. Преровиха всички възрасти, полове и конски породи, спомниха си за гривата, копитата, хамутите… В къщата, в градината, в стаята за прислугата и в кухнята хората ходеха от ъгъл в ъгъл и като се почесваха по челата, търсеха фамилията…

Час по час викаха управителя в къщи.

Табунов? — запитваха го. — Копитин? Жеребовски?

Съвсем не — отговаряше Иван Евсеич и вдигнал нагоре очи, продължаваше да мисли гласно: — Коненко, Конченко… Жребеев, Кобилев…

Татко! — викаха от детската стая. — Тройкин! Уздечкин!

Развълнува се цялото имение. Нетърпеливият, измъчен генерал обеща пет рубли на този, който улучи истинската фамилия, и подир Иван Евсеич започнаха да ходят на тълпи…

Дорестов? — казваха му. — Рисисти? Коницки?

Но мръкна, а фамилията все още не беше намерена.

Легнаха си да спят, без да изпратят телеграма.

Генералът цяла нощ не спа, ходеше от ъгъл до ъгъл и охкаше… Към три часа сутринта той излезе от къщи и почука на прозореца на управителя.

Не е ли Меринов? — запита той с плачлив глас.

Не, не е Меринов, ваше превъзходителство — отговори Иван Евсеич и виновно въздъхна.

Но може би фамилията не е конска, а някаква друга?

Честна дума, ваше превъзходителство, конска… Даже много добре си спомням това.

Какъв си такъв безпаметен, приятелю… Сега за мене тази фамилия е по-скъпа, така да се каже, от всичко на света. Измъчих се!

На сутринта генералът отново изпрати за доктора.

Да го извади! — реши той. — Нямам повече сили да търпя…

Дойде докторът и извади болния зъб. Болката тозчас утихна и генералът се успокои. Като свърши работата си и получи каквото му се полага за труда, докторът седна в бричката си и тръгна за дома. Вън от портата, на полето, той срещна Иван Евсеич… Управителят стоеше край пътя и като гледаше съсредоточено пред краката си, мислеше за нещо. Ако се съди по бръчките, които браздяха челото му, и по изражението на очите, мислите му бяха напрегнати, мъчителни…

Кулестов… Череседелников… — бърбореше той. — Презхамутков… Коневски…

Иван Евсеич! — обърна се към него докторът. — Не мога ли, приятелю, да купя от вас стотина-двеста пуда овес? Аз от нашите селяни купувам овес, но е много лош…

Иван Евсеич тъпо погледна доктора, усмихна се някак диво и без да каже ни дума в отговор, плесна с ръце и побягна към имението с такава бързина, сякаш го гонеше бясно куче.

Сетих се, ваше превъзходителство! — завика радостно той с нечовешки глас, втурвайки се в кабинета на генерала. — Сетих се, господ здраве да дава на доктора! Овесов! Овесов е фамилията на акцизния! Овесов, ваше превъзходителство! Пращайте телеграма до Овесов!

На! — каза генералът с презрение и поднесе към лицето му двата си юмрука с проврени между тях палци. — Не ми трябва вече твоята конска фамилия! На!

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Докато на Борисов му е много „вътрешно”, Иванчева е вътре

На пръв поглед между двата случая има общи неща – подхвърлени пачки евро и златни кюлчета в чекмеджето на нощното шкафче на единия и 70 хиляди евро в автомобила на другата. Обстоятелство, доказало безпощадно ясно, че паричната единица на еврозоната вече се е наложила като универсално разплащателно средство в определени среди на висшето общество, докато депутатите все още умуват дали да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име