fbpx
От категория: Разкази за всеки ден

ПАВЕЛ САМ ПО СЕБЕ СИ

Павел влезе в политиката. Огледа се, видя старовремска дървена закачалка в ъгъла на стаята и не остави палтото си там. Закрачи с широки крачки към пленарната зала в хола и отвори вратата. Пред него се ширна следната картина: два стола, ниска маса, цигарен дим и непуснато електрическо осветление. Погледна часовника си – той показваше времето. В пленарната зала видя три полуголи жени, един мъж и нещо като котка.

Заповядай, заповядай! – каза му котката.

Павел мразеше котката почти толкова, колкото политиката. Иначе нямаше нищо против котките и политиките. Но когато нещата изпаднат в конкретика – тази прекрасна дума! – трябва да бъдат разнищени, анализирани, детайлизирани и прочее. Това ги прави гадни. Изобщо, мислеше Павел, станат ли нещата пределно ясни, махне ли им се булото на оная тайнственост, дето ги прави малко объркващи, витални и далечни, край. Край с нещата. По тази причина щом като точно тази котка го подкани да влезе, значи не трябва да влиза. Пък и напоследък котките не говорят, знаеше го от личен опит. Затова се обърна към полуголите жени с въпрос:

И вие ли сте в политиката?

Въпросът бе провокативен. Те му отговориха дружно, а от устите им излизаше пушек:

Ние сме политички.

Хубав отговор, реши Павел. Ама защо тия три политички пушеха като комини? Дали пък не е възможно, веднъж влязъл в политиката, да вземе да влезе и в тази димна среда? Тя не изглеждаше токсична, ако изключим котката.

Идеята му се стори добра. Свали палтото си, сгъна го на четири и го хвърли на пода. Оставаше да разбере само кой беше оня недодялан пръч, дето стоеше диван ча праз до политичките. Изглеждаше сноб, носеше шапка каубойка и непрекъснато търсеше нещо с очи. Павел го потупа по носа.

Благодаря! – кихна снобът. Представи се: – Аз съм.

Така и предполагах – усмихна се Павел.

Откакто Павел влезе в политиката, се измина много време. Може и цял час да изтече. Но когато излезе от нея, вече беше друг човек. Ни жив, ни умрял – като котката на Шрьодингер. В крайна сметка отново опираме до котката. И до политиката. Павел вярваше, че всеки път, влизайки в пленарната зала, ще вижда това общество на хора и животни, което ще го кара да се чувства щастлив, да сваля палтото си и да го сгъва на четири. Защото в крайна сметка в това има много смисъл. Стига да го откриеш. И колкото повече влизаше и излизаше в политиката, толкова повече намираше смисъла, който досега му убягваше. Дори се зачуди на себе си, че досега не го бе откривал.

Вие сте динамични! – казваше на политичките.

Не, просто сме дебели – отговаряха му те.

И Павел разбираше колко гъвкава е истината. Не бяха дебели, нито динамични, но какво може да се каже за едни видимо незабележими и глуповати, но облечени с власт дами? Той се сближи с тях. А снобът му стана почти приятел.

Досега не вярвах, че ще срещна толкова отегчителен човек – споделяше му той. А Павел приемаше това за комплимент.

За мен ли говориш? – питаше той сноба.

Не, за котката.

Налага се да се съглася с теб – кимаше Павел. – Аз мразя котката. Не е хубав човек.

И аз мразя политиката. – Снобът изглеждаше тъжен. – Намразиш ли нещо, идентифицирай се с него. Само това помага. Отмъстително е.

Павел разбра, че единственият начин да се опознае е, като влиза и излиза от себе си. Така мина доста време. Един ден забрави да излезе. Беше се опознал. И бе станал истински политик. Сам по себе си.

Владимир ГЕОРГИЕВ

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

мИСТЕРИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЛАСОВЕ

Хакерите са за това – да бърникат из интернет пространството, да блокират сайтове, които не им харесват, и да объркват кореспонденцията между институциите. Преди дни в редакционната поща попадна проектът за изборен кодекс на една от парламентарно представените партии, изпратен до почти коалиционните є партньори. Тъй като никой няма време и търпение да изчете всичките сто и деветдесет страници, ние сме...

Продължете

Йожен ЙОНЕСКО (1909 – 1994)

МОМИЧЕ ЗА ЖЕНЕНЕ Пиеса в едно действие Госпожата носи шапка с изкуствени цветя, закрепена с голяма игла, държи чанта, облечена е в дълга рокля и виолетов жакет. Господинът е в редингот, с черна вратовръзка, дантелени маншети, има бяла брада. Двамата са седнали на пейка в парка. ГОСПОЖАТА: Мога да ви кажа, че моята дъщеря завърши учението си с отлични оценки. ГОСПОДИНЪТ:...

Продължете

СЛЕД КАТО МЕ ПРОБИХА

Когато ме пробиха някъде, миг преди да отворя единственото си око към света, потръпнах от ужас! Настина беше потресаващо. Да, уви. Най-злокобните ми съмнения се оправдаха. Бяха ме издълбали в някакъв си кавал-провинциа­лист! В един български селянин! Къде бе гледал баща ми, свределът, произведен в бляскавата немска провинция Северен Рейн - Вестфалия! Къде се бе отнесла майка ми, острата пила, която...

Продължете

ЧИНИЯТА НА ВЪЗДИШКИТЕ

ЧИНИЯТА НА ВЪЗДИШКИТЕ Калоян Паргов, функционер на БСП, почти двойник на Вълко Червенков – като  мислене и като излъчване, връчил награда на млада архитектка. Наградата е за „Съхранение и нов живот на наследството”, а архитектката  Дора Иванова е отличена с нея заради усилията є да възроди „чинията” на Бузлуджа – паметника на комунизма, издигнат в началото на 80-те. И сто награди да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име