ЗА СМЯХ НА КОКОШКИТЕ

Когато се връщам вечер уморен у дома, зная, че не ме чака нито любяща съпруга, нито засмяна дъщеря, нито любопитно внуче, нито предано куче. Чака ме само моят стар приятел, дистанционното. С него вечер сме неразделни: с едната ръка бъркам яйцата в тигана, в другата стискам дистанционното, хвана ли телефонната слушалка, пак не го пускам. Накрая сядам на един удобен ален фотьойл и тръгвам с дистанционното по света. Я да видим какво ново е станало? Снажен, брадат афганец с чалма на главата си слага изкуствения ляв крак и отива да произвежда опиум. Пехотна мина е откъснала крака му, а той трябва да осигури прехрана на семейството. Затова вместо да сади картофи, сее мак. Картофи му карат американците от щата Тексас. Тъжна гледка. Превключвам канала и виждам някаква напомпана силиконова певица да се оплаква пеейки, че любимият мъж я зарязал отново. Зарязвам я и аз и хващам "Анимал планет". Там пък разказват за тигър-човекоядец. Седи си вечер край огъня деветчленно бангладешко семейство и си куса от една тава ориз. Онзи подлец тигърът се е промъкнал така неусетно, че никой не го е забелязал... Натискам копчето на дистанционното и не щеш ли, нов пример за човекоядство - съкращения на работници в Сопотските оръжейни заводи. Как ще оцелеят работниците, оставени на произвола на съдбата? Дават някакъв цех за производство на мини. Мини за миномети. Погалени от работническите ръце, мините отиват в касетки, а касетките - в оръжейните складове. По време на развития социализъм, когато подпомагахме гражданските войни в Ангола и Мозамбик, Гвинея-Бисау и Алжир, заводите работеха с пълна пара. А сега вече няма онези пазари за оръжие, дето ги имаше. А онези, дето им давахме оръжието без пари, ни дължат милиони долари...

Помня, в онези години един колега от севлиевско село купуваше от столицата телешки шол, за да занесе на майка си месце. В неговото село произвеждаха не месо и мляко, а камуфлажни покривала за танкове. С изработените пари селяните не си купуваха покривала, а месо от столицата. Сега, когато танковете се стопиха и няма нужда от камуфлажни покривала, може би в това село гледат крави и овце, кой знае...

Какъвто ни беше социализмът, такъв ни е и капитализмът. Сега работниците от Сопотските оръжейни заводи не само са загубили работата си, но и не им са изплатени по две месечни заплати. А в същото това време военните при уволнение получават по двайсет заплати и с нокти и зъби се борят за запазване на тази привилегия. И вместо с тези двайсет заплати, взети на куп, резервистите да инвестират в оранжерии или автомивки, където да работят съкратените оръжейници, те правят граждански сдружения и влизат в политиката като съветници в държавния апарат и по общините, в бордове на директори и инспекторати. Нали се пенсионират млади - намират си топли места, а цивилните гарги, безработните висшисти, си купуват години за трудов стаж, като си плащат студентските години. Егати социалната справедливост...

Превключвам канала и разбирам, че върховният съдия Лазар Груев предупреждава Цветан Цветанов, че съдиите още малко ще стискат зъби и няма да отговарят на нападките в публичното пространство. В отговор Цветанов казва, че знае такива факти за съдии, че ако проговори, ще им се изронят зъбите от стискането. Не е нужно да вникваме в дълбочина на отправяните взаимни обвинения. Българските подсъдими се движат засмени по стълбите и коридорите на съда. Това са най-засмените подсъдими в света. Изпускам дистанционното и заспивам. Спя като прокурор с петстотин папки с изтекъл срок или съдия, който сънува допълнителни материални стимули.

Йордан ПОПОВ