ТВЪРДО СЪМ ЗА НЕЖНА РЕВОЛЮЦИЯ!

С три въпроса при д-р Жельо ЖЕЛЕВ

Какво превръща демокрацията в комедия?

За да дам правилен и точен отговор на този въпрос, трябва да си припомним двата основни принципа, по които се изгражда демокрацията. Първият е, че демокрацията се прави от демократи, а вторият, че за да се получи истинска демокрация, трябва не само целите, но и средствата, с които се постигат, да бъдат също демократични.

Първият принцип предполага наличието на готови демократи. Но за да има такива, трябва да има изградена демократична система, която да ги създаде. Историята обаче, която е прагматична, много-много не се церемони, с един замах разсича омагьосания кръг, като възлага на недемократите да правят демокрация и тук вече започва комедията, която в повечето случаи е прерастване в трагедия. Недемократът, който построи първите концентрационни лагери в Европа, В. Ленин обяви диктатурата на пролетариата за най-висша форма на демокрация, а западната демокрация за буржоазна и фалшива.

Недемократът Йозеф Гьобелс обяви, че националсоциализмът е най-демократичното движение в историята на Германия, защото в него участва целият народ. Знаем как завършиха тези две "велики демокрации" в Германия и Съветския съюз.

Интересно е да се отбележат комичните опити на комунизма след Втората световна война да представи своите държави като истински демократични, за разлика от Запада. Най-напред официозът на Коминтерна, в който се изявяваха вождовете на комунистическите държави (от България Вълко Червенков, Унгария - Ракоши, Чехословакия - Клемент Готвалд, Източна Германия - Валтер Улбрихт, Китай - Мао Дзе Дун, Корея - Ким Ир Сен и Монголия - Цеденбал), беше наименован в "Народна демокрация", което преведено на човешки език означава "народно народоуправление". Тавтологията е очевидна. Тя обаче не притесняваше демагозите на комунизма и те започнаха да преименуват своите държави като "народно-демократични републики". България стана Народна република България, Румъния - Народна република Румъния, по-късно СРР, Унгария - НРУнгария, Китай - Народна република Китай, Монголия - НРМ, Северна Корея - КНДР, Източна Германия - Германска демократична Република, което на немски звучеше като "Дойче демократише републик", което на зевзеците добре подаваше да се подиграват с режима на Валтер Улбрих, произнасяйки името на неговата държава като "Дойче догматише републик".

Очаквания и разочарования от прехода.

Във всички революции, които познаваме от историята (а нежните революции, които свалиха комунистическите режими в Европа, макар и мирни, са също революции), са били белязани с разочарования, които идват от голямото разминаване между очакванията и реалните резултати. В това отношение никоя революция не прави изключение.

Сатириците най-добре са го изразявали. Радой Ралин в една своя епиграма за съдбата на свободата написа: Свобода, о, блян недостижим, на втория ден ти ставаш на режим... По малко по-различен начин го е изразил полският сатирик Станислав Йежи Лец: "Защо се опитваш с глава да разбиваш стената, щом ще се окажеш в съседната килия?"

Макар и двамата да говорят за свободата, то в еднаква степен се отнася и за демокрацията. Свободата е живото и вечно неспокойно съдържание на демокрацията, а демокрацията е канализирана в закони и институции и по такъв начин гарантирана за всички свобода.

Какво ще пише в учебниците по история за 10 ноември 1989?

Че за първи път революциите са мирни и безкръвни. Затова са “нежни революции”...