ТРИ ПРАСЕТА СЕ СЪБРАЛИ...


Спомняте ли си манифестациите, в които всички заедно вървяхме и пеехме с цяло гърло на любимата партия, че ний твор­ци сме на благата?

Мина се време, партията вече не е чак толкова любима, но някои нейни любимци позагладиха косъма и от творци на благата се превърнаха в наши работодатели, в смисъл, че ако поискат – ни дават работа, а ако са в настроение - и заплата.

Пък ние, не чак толкова любимците, останахме с овехтялото наивно убеждение, че ний творци сме на благата.

Творци – друг път! Рекоха ли ни го от Българската стопанска камара? Рече ни го самият й председател – г-н Данев – търтеи сте вие, каза, ние ви отглеждаме, а вие нищо не бачкате и само мрънкате за по-високи заплати!

Очевидно работодателите, благодетелите наши, хората, на които трябва да целуваме ръце, нозе и каквото още там поискат (няма как, трябва нещо да се яде), никак не ни харесват.

Рече ли ни го председателят на Асоциацията на индустриалния капитал, г-н Васил Велев – че сме прасета?

В очите ни го рече – само че като виден индустриалец го овъртя в приказката за трите прасенца, които си били живеели в кочинката с по хиляда лева заплата, но по-работливото отишло в чужбина, та да изкарва повече. Предполага се, ако прасенцата си живееха, да речем, с по триста и петнайсет кинта месечно, на никое от тях нямаше да му мине през ум да отиде в чужбина, а щяха да си кютат в кочината, благодарни за помията и социалния минимум.

Тая приказка не я знаем, знаем оная, в която прасенцата ги гони лошият вълк, а те накрая го сваряват в голяма тенджера с вряла вода, но в случая очевидно не е приложима.

Поне разбрахме защо са фалирали „Кремиковци” – щото лошите синдикати му разкатали фамилията.

Ние си мислехме, че някой го източваше от деветдесетте години насам, но очевидно сме били в грешка – красивият председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците, г-н Домусчиев, ни светна - синдикатите са виновни, че някой продаде за един долар металургичния комбинат на правилния човек, та го превърна и него в работодател и индустриалец.

Е, след манифестациите и дружните песни да си спомним и лозунгите – да речем – ей тоя – „Да претворим решенията в дела!”

А? Как ви звучи?

Един работодател вече започна да претворява думите на ръководството в дела – Динко, на когото така и не мога да запомня фамилията, но знам, че е патриотът с АТВ-то, хванал единия от шофьорите си с туба нафта и взел, че го опердашил. Ето, такива люде са нужни нам – не само на изящното слово, но и на умерения, в рамките на приличието и Кодекса на труда, възпитателен и дисциплиниращ дърмон! Господа благодетели наши, що не си го кооптирате във вашите работодателски асоциации – вие ще говорите, той – ще бие!

И тогава плебсът, в смисъл – ние, търтеите и прасетата, които малко бачкаме, а само искаме, ще кротнем, защото само силни думи не стигат – шамарите винаги са по-тежък аргумент в трудовите спорове!


Румен БЕЛЧЕВ


Коментари

Дата От Относно Коментар
2011-01-04 08:13:18webmastertesttest


Добави коментар

Предстои активиране на форума
От

Относно

Коментар


  

Абонамент

Вестник “Стършел”

Всяка сряда рояк стършели зажужават в световната мрежа и отбръмчават към близки и далечни наши абонати.

Ако искате да получавате целия брой в pdf формат можете да се абонирате!

Дигитален архив 1946-2015
Стършелов преглед на седмичната вестникарска продукция

Реклама

Враново



Бъдете с нас и във:

Starshel on Facebook Starshel on Twitter Starshel's RSS

© 2009 'Стършел и половина' ООД Всички права запазени
Със съдействието на Host.bg