Ринг свободен!


СУША В ЖАНРА

Все по-трудно става за спортната ни журналистика. Опитват се, не че не се опитват майсторите на перото да изстискат вълнуващ материал от някое двайсет и трето място или от поредната достойна загуба, но се получава някак си доста постно. Затова разчитат почти само на българския Федерер, ама и там не всичко върви както трябва. Очевидно другите тенисисти не го обичат много-много и все гледат да го бият. Така че оправдано е нашето момче към края на мача си с Дел Потро на турнира в Рим да потроши ракетата си от яд и до последния сигнал да се объркваме кой е Дел Потро и кой - Дел Потрош. И тогава какво друго им остава освен жълтини да напишат журналистите за даден турнир, когато той свършва още в първия, втория или, ако е по-второстепенен – в третия кръг. И само в редки случаи има толкова чаканите триумфи. Но то не може всеки път да се играе в зала „Армеец” и да се целува подът є като ботев четник след слизането на козлодуйския бряг. И спортните материали, за да продължат да излизат, трябва да се пълнят всеки ден с неспортни новини и „светска хроника” – я за кака Маша, я за леля Никол – Шварценегер или Швайнщайгер, или както там є беше фамилията.

Това фатално име Никол и разновидностите му като Николета, Ни Ло и разни други е манна небесна за журналистите. Не беше толкова отдавна онова славно време, когато задъхано описваха как си я подават едно вратарче и нападателят, сменил най-много футболни клубове в света. Сега обаче и за тях няма какво да се пише, защото единият седи на пейката на малко турско отборче, а там на ханъмите е опасно да посегнеш. Другият – във втородивизионен китайски тим, на който името дори не можеш да произнесеш. И докато забърше някоя китайка и новината стигне до нас, няма да е вече актуална, защото пак ще са го освободили. Благо Джизъса също се кротна някъде в рус­ките степи след всичките танцьорки и хостеси, а и отдавна не си е правил нови татуировки. Не че има място за повече. А пък с боксьорите - братята Кубрат, Тервел и братовчеда Кормисош - трябва много да се внимава какво се пише, защото може да се окаже нездравословно и затова даже свалиха вече и онази снимка след мача с Кличко.

И няма, просто няма за какво да се пише. Отчайваща работа!

Спасението може да се крие отново във футбола. Все пак сме били четвърти в света! А и сега сме четвърти в групата за световното, което едва ли е случайно съвпадение, а по-скоро е знамение за нови, още по-големи успехи. И за да не се чувстват журналистите сами и изоставени сред празните трибуни, нека БФС не спира с експериментите си дотук, а да разреши вместо на стадионите срещите вече да могат да се играят срещу заплащане в дворовете и междублоковите градинки на сватби, погребения и кръщенета. Както се поръчват за такива събития цигански оркестри. По този начин ще се осигури и публика, и преки възможности за интервюта на място от почерпени сватбари или опечалени скърбящи, и поле за сбивания на агитки. Така масовостта и вълнуващото отразяване на спортните събития ще бъдат осигурени.

Разбира се, това е само една идея, но тя заслужава да бъде обмислена трезво, на спокойствие и с цялата отговорност, на която сме способни.

Все отнякъде трябва да се започне, нали?


Иван САРИЕВ


Коментари

Дата От Относно Коментар
2011-01-04 08:13:18webmastertesttest


Добави коментар

Предстои активиране на форума
От

Относно

Коментар


  

Абонамент

Вестник “Стършел”

Всяка сряда рояк стършели зажужават в световната мрежа и отбръмчават към близки и далечни наши абонати.

Ако искате да получавате целия брой в pdf формат можете да се абонирате!

Дигитален архив 1946-2015
Стършелов преглед на седмичната вестникарска продукция

Реклама

Враново



Бъдете с нас и във:

Starshel on Facebook Starshel on Twitter Starshel's RSS

© 2009 'Стършел и половина' ООД Всички права запазени
Със съдействието на Host.bg