Избери от архива:        

Брой 3731 от 09 Февруари 2018

АКТУАЛНИ МЕМОАРИ

КАК СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ ИЗВАДИ КЪСМЕТ И СЕ ОТЪРВА БЕЗ ИСТАНБУЛСКА КОНВЕНЦИЯ

Още от ученическата скамейка знаем и помним литературния паметник „Житие и страдания грешнаго Софрония“, който някогашният свещеник Стойко Владиславов, а после епископ Софроний Врачански, пише в 1804 година, а Раковски публикува чак през 1861 година като притурка към своя вестник “Дунавски лебед”. Днес литературните историци определят „Житието” като автобиографична повест, поставила основите на новобългарската литература и в частност на българската мемоаристика.

Едва ли някой помни цялата книга, но поне първите страници са живи в паметта ми, навярно защото съм ги чел още като 9-10 годишно момче и са оставили смущаващ белег в душата ми. Ето защо:

„У един ден хочехме сас едного ортака да поидем у Анадолская страна. И поидохме на скелята да проминем сас ладия на Юскудар. И като отхождахме до них, гледаме на едно място народ много и двоица пехливани борят ся. И отгоре имаше високии палати. Не знаймя, ала можеше да буде и самий цар тамо. Яви се един бостанджий и рече:

- Що ходите ви тука? Скоро да пойдете оттува, почто отсекнуват глави ваши!

И ний ся извинявахме, како сме человеци чуждйнци и прости. И като са върнахме назад, фатиха ни тамо, що вардяха. Ала бях юноша тогива, млад и красен лицем, а тамошни турци - содомити. Като мя видяха, той час ме фатиша. И затвориша ме далеко у една градина, що имаше тамо турци - свиряха, играяха, смеяха са у една одая, що беше близо при пут. Ала аз са смислих защо мя затвориха мене тамо и по случаю имаше ключ от внутре, и той час заключих аз. Ами колико содомите! Они прихождаха и моляха ме да им отворя, подаваха ми из прозорецу жълтици. И аз видях какова е работа, наченах да викам. И имаше насреща доми еврейския. Той час приидоша някои евреи и питаха ме: "Защо викаш?" И аз сказах им вся причина. И поидоша до другаря моего, и подадоша мало пари на харача и свободиша ме от ония содомити.“

Това се случва малко след средата на 18 век, в Истанбул, когато обаче още няма ратифицирана Истанбулска конвенция. И някогашният „красен лицем“ юноша Стойко Владиславов се е отървал с голям късмет, щото иначе като нищо е щял да попадне в джендър групата на претърпелите сексуално насилие поданици на султана. А като няма омбудсман, дори да намери самия арменски поп, та да му се оплаче, без Истанбулска конвенция - файда никаква!

Да си представим, че сега например съвременното музикално изумление, наречено Кончита Вурст, закъса по подобен начин на същото място в Юскудар? Какво би станало с брадатия музикален славей, емблема на сбъркана Европа и изкривена Евровизия? Май ще да има бая проблеми с „ония содомити“ и никаква Истанбулска конвенция няма да опази деликатните й/му зони, въпреки музикалния талант. Като нищо ще го отнесе и само пойни трели ще огласят скелята на Юскудар.


Божидар МАНОВ


Абонамент

Вестник “Стършел”

Всяка сряда рояк стършели зажужават в световната мрежа и отбръмчават към близки и далечни наши абонати.

Ако искате да получавате целия брой в pdf формат можете да се абонирате!

Дигитален архив 1946-2015
Аудио

Реклама

Враново



Бъдете с нас и във:

Starshel on Facebook Starshel on Twitter Starshel's RSS

© 2009 'Стършел и половина' ООД Всички права запазени
Със съдействието на Host.bg