Избери от архива:        

Брой 3730 от 02 Февруари 2018

СЪБИТИЯ ВСЯКАКВИ

Откакто се помня, винаги съм обичал да присъствам на всякакви събития – премиери, вернисажи, концерти, улични сбивания, любовни сцени, където единият от участниците да съм аз... Присъствал съм и на събития, които не съм запомнил лично, а после са ми разказвали за тях и са твърдели, че съм бил присъствал. На 9-и септември да речем, 1944 година. Или на първата си сватба. На 9 септември съм бил малък и нищо не помня, на второто събитие – ужасяващо пиян и също нищо не е останало в паметта ми. Развода си го спомням по-ясно, защото се напих за по-сигурно, чак когато излязохме от съда.

Много неща са ме засягали повече от други – независимо от световната значимост на явлението. Например – когато падна Берлинската стена, в същия ден мен ме биха по случайност в една кръчма, просто ме бяха сбъркали с някого другиго. И как мислите? Кое от двете събития по-силно помня? На кое от двете по осезаемо съм присъствал? Кое повече е докоснало или направо разтърсило душата и тялото ми? Ясно кое, въпросът е риторичен. Когато се случи да се обединят една Германия с друга или, ако щете, всички Германии по света да се обединят, аз щом не попадам в института за спешна медицинска помощ „Пирогов” по това време, няма да запомня датата дори, нито в кой ден на седмицата е станало.

Това – що се отнася до миналото.

А в настоящето - обичам да посещавам места, където се събират интересни хора, по стените са окачени красиви картини, от пианото излизат прелестни звуци; някой се изправя пред всички ни и говори умно, после приканват присъстващите към отрупани с вкусни ястия и напитки маси... Всички приказват тихо и в никакъв случай не с пълна уста, никой не нарича колегата си бездарник...

Обичам да посещавам дори загадъчни събития – от началото до края не става ясно за какво са се събрали точно тези хора точно на това място и точно в това време и как ти самият, т. е. аз, си или съм попаднал тук сред тях. Понякога идва и някоя телевизия и ни снима. Движа се така, че да попадна в кадър, да ме види целия български народ и да разбере в каква умна, симпатична и изискана компания съм попаднал, а щом съм попаднал в умна, симпатична и изискана компания, то значи и аз съм умен, симпатичен и изискан.

Иска ми се още – но това в бъдещето – да попадна на собственото си прераждане. Все едно в какво ще се преродя, във всички случаи ще бъде едно прекрасно събитие. Но щом е прераждане, то значи, че ще ме има пак. Тъй като без мен този свят ми изглежда направо невъзможен. Неприятното е, че преди прераждането ще ми се наложи да присъствам и на погребението си. Жалко, че тъкмо там няма да мога да погледна на нещата отстрани, а ще съм непосредствен участник и главно действащо (или обратното – недействащо) лице без право на реплики и коментари. Но това, разбира се, е нещо като черен хумор и ви моля тъкмо така и да го приемете. Защото иначе мене навсякъде ме има – ето сега пък пример на хумор с друг цвят, не смея да го определя, за да не тръсна нещо политическо.

Но – да го кажа с пълен глас накрая: дайте ми на мене събития, събития, събития и аз с радост ще се опитам да посетя всяко едно от тях.


Божидар ТОМОВ


Абонамент

Вестник “Стършел”

Всяка сряда рояк стършели зажужават в световната мрежа и отбръмчават към близки и далечни наши абонати.

Ако искате да получавате целия брой в pdf формат можете да се абонирате!

Дигитален архив 1946-2015
Аудио

Реклама

Враново



Бъдете с нас и във:

Starshel on Facebook Starshel on Twitter Starshel's RSS

© 2009 'Стършел и половина' ООД Всички права запазени
Със съдействието на Host.bg