Избери от архива:        

Брой 3466 от 30 Ноември 2012

МИНЕРАЛЕН ИЗВОР - НАЧИН НА УПОТРЕБА

Нищо вече не е като едно време, уважаеми! Сега ще разберете защо.

Пенсионирах се и реших, че удобен начин за трепане на повечето свободно време е ходенето до минералния извор край града. Три удоволствия в едно - полезна разходка, пиене на лечебна вода за облекчаване на бъбречните ми проблеми и разговори с колеги по съдба - бъбречнокаменници, трайни посетители на урологиите из родните болници... Представях си, че именно разговорите със страдалци като мен ще ми носят истинска радост. Отидох първия път при минералния извор и вече с пълни шишета се огледах с надежда, че ще открия словоохотлива и склонна към общуване персона.

- Лекуваме ли се, лекуваме ли се с водата? - бодро подхвърлих на дебеланко с шлифер и таке.

- Нищо подобно! - малко намусено отговори той. - Просто синът и снахата като ме видят събота и неделя у дома, постоянно ми повтарят: "Тате, не се мотай като улав из къщи, само жилищна площ заемаш. По-добре иди до минералния извор и напълни някоя бутилка, та някакъв хаир и от теб да видим!" У дома никой не пие от тази вода, спъвам се в десетки пълни бутилки из хол и кухня, ама като им преча на младите...

Погледна дебеланкото пълната си бутилка с омраза и бавно пое по пътечката към автобуса.

При друго посещение налях вода и отново се огледах за събеседник. Кахърна женица оглеждаше от кой чучур да пълни.

- Водата помага и на господа, и на дами, така ли да разбирам, госпожа? - помъчих се елегантно да започна разговор.

Жената ме погледна ококорено и с досада отговори:

- Нито знам на кого помага, нито се интересувам от минералната вода тук! Просто наблизо е читалището и водя двата внука на уроци по испански. Те сега са в отделенията, ама като завършат един ден, родителите ги гласят емигранти да стават. Пък мъжът ми вика да не размахвам празни ръце по пътя, та и бутилки взимам да пълня... През лятото поливам с минерална вода доматите, които садя на балкона, та дано по-едри и вкусни станат. Казали са ми, че за мен е вредна...

В един неделен следобед при извора срещнах възрастен мъж, елегантен и облечен като за посещение на опера. За разлика от другите хора наоколо, той носеше само малка, двулитрова бутилка. - Не наливате ли твърде малко от този лечебен еликсир? - пробвах пак моя талант за стартиране на разговор.

- Два литра ми трябват и за три дни ми стигат - с готовност сподели елегантният. - Преди време реших, че все пак в този живот някой трябва да ме обича. Взех си една малка болонка - Памела, защото съм опитвал преди много време обич от жена да получа, ама не е същото. Та отскоро като видях какво се утаява в купичката на кучето, като я пълня с вода от чешмата, реших минерална да є нося. На обичта, която ми хвърля Памела, отвръщам с по-специални грижи.

Изисканият господин си погледна часовника и бързо се оттегли, защото любимката му го чакала за вечерна дажба...

Това, че не намерих и този път събеседник, с когото да обсъдим бъбречни проблеми, ме натъжи леко, но не ме обезкуражи. Следващия път до чучурите си избрах едър, поухилен мъж, вероятно ерген. Личеше си по трите ръба, които бе сътворил на гладения си панталон.

- Помага ли водата, помага ли? - отново бодро подхвърлих по негов адрес.

Оня като че ли се зарадва, че го закачам, и приближи плътно до мен.

- Ни я знам каква е, нито пък съм се интересувал при какви болести помага! - съзаклятнически сподели той, като се опита и да понамигне с едното око. - Просто есен идвам тук, защото наоколо много самотни гражданки се въртят. Подхвана разговор с някоя, па си определим и среща след ден-два. После се сближим и се окаже, че тя самичка живее в апартамент. И зимата изкарвам при нея - делим сметките и туй-онуй също делим. Напролет отново избирам свободата... Есента пак съм тук... Ако си парясник като мен, опитай и ти. Ето, сега ще дойде моята нова приятелка Дочка, а тя има и самотна сестра... Ще се запознаете, пък можеш и доволен да останеш...

Всичко бях очаквал да чуя, но това, че минералният извор събира самотни души, ми дойде в повече... До мен суха женица, дошла с приятелка на извора, бе чула разговора ми с парясника и сбута дружката си:

- Божееее, имало още такива, които разчитат с тази вода да се лекуват! При това дередже на болничната помощ у нас хората вече и на чудеса се надяват...

Приятелката й ме изгледа скръбно, след което двете си поеха по пътя.

Не намерих тук, на извора, сродна душа, с която да прехвърлим спомени от болнични стаи, срещи със строги лекари и сестри-хубавелки, да обменим полезни рецепти, че и да си помечтаем за деня, в който болежките ни да останат само тъжен спомен.

Един ден отидох на извора и разбрах, че е даден под аренда за 99 години. Всички пихме по една студена вода. Нали сме търпеливи, ще изчакаме.


Петър СОФРОНИЕВ


Абонамент

Вестник “Стършел”

Всяка сряда рояк стършели зажужават в световната мрежа и отбръмчават към близки и далечни наши абонати.

Ако искате да получавате целия брой в pdf формат можете да се абонирате!

Дигитален архив 1946-2015
Стършелов преглед на седмичната вестникарска продукция

Реклама

Враново



Бъдете с нас и във:

Starshel on Facebook Starshel on Twitter Starshel's RSS

© 2009 'Стършел и половина' ООД Всички права запазени
Със съдействието на Host.bg